Детето-чудо Ким Унг-Йонг се е родило в Корея през 1962г. То има най-високото IQ – 210. На 4 години момчето е можело да чете на японски, корейски, немски и английски. Когато станал на 5 години успял да реши сложна система от вероятностни диференциални уравнения.
По японската телевизия демонстрирал знанията си по китайски, испански, виетнамски, филипински, немски, английски и корейски език. От 3 до 6 години Ким бил студент в университета , а на 7 години получил покана да работи в НАСА.
На 15 годишна възраст е станал доктор на физическите науки в Colorado State Uniwersity и е работил в САЩ до 1978г.
След това Ким се връща в Корея с намерение да се занимава с проектиране и строителство. За целта той защитава докторска дисертация свързана с тези дейности. Бил е поканен да работи в най-известния корейски университет, но отказва и работи в един провинциален институт. От 2007г. работи като помощник в Chungbuk National Uniwersity.
Рядко надарен талант, нали?

Веднъж Бог дал указание на своите служители да не мъчат главите на хората с пророчески сънища, поличби, знамения, а  да преминат на мобилна комуникация. Така от небето към земята дошъл първия SMS:
Смърт (19:20): Аз ще дойда утре в 10:00. Приготви се, нещастнико!
Тъй като съобщението било предадено от приемните покои на Небесната канцелария, отговорът получил апостол Петър:
Добри: (19.21): Какви хора сте, с вас човек може… Оля, моля те промени ника си.
Апостолът изтръпнал и написал на клавиатурата:
Петър: (19.23): Опомни се момче! Утре ще те удари кола! Моли се за спасението си!
Отговора бил мигновенен:
Добри: (19.24): Точно сега ли? Разкарай се!
Петър: (19.25): Успокой се! Аз съм ти приготвил интересно място. Прости се с любимата си Оля…
Добри: (19.26): Пешо ти си мекотело. Заради Оля ли? Взимай я, щом така ти се иска….
Апостол Петър ядосан изпраща още два SMS от рода на: „Може ли да се отнасяш така към жените..“ и „Как смееш да ми предлагаш невинно момиче….“.
В резултат се изписват SMS-си, съдържанието на които с печатен текст не може да се възпроизведе…
– Господи Боже! – извика  отчаяно апостол Петър, – Каква напаст само…
Бог спокойно попита:
– Какво гърмиш като ерихонска тръба? Колко пъти съм ти казвал да не вдигаш толкова шум в небесата! Това не ти е Народното събрание!
– Как да не викам, – отговори  угрижен Петър. – Сега те не искат и да умират. Портите на ада ще ръждясат.
– Няма да ръждясат, – каза Бог и взе разпечатката.
Внимателно изучавайки преписката, Бог реши лично да се свърже със собственика на злополучния мобилен телефон.
Бог (19.45): Сине мой! Обичам те с моята божествена любов! Какво можеш да направиш? Съдбата е решила да ни срещне. Не се съпротивлявай, аз лично ти обещавам място в рая. Ще ти хареса, вярвам в това.
Небесното войнство се лепна  за монитора и зачака, но отговор няма.
След няколко часа, когато напрежението  достига  критичната си точка и небето е готово да се разкъса от гръм и мълния… се появи  следното съобщение:
Добри: (22.45): Оля! По дяволите! Обичам те! Но пръстена ще си го купиш сама! Ще се видим утре в ритуалната зала за подписване…И моля те, смени си ника!
Късно през нощта Бог извади книгата на съдбата. Отвори я на „Добри“. Дълго три и писа, пъшка и въздиша, а накрая зачерта всичко и написа с големи букви: „Нека да живее Добри, – помисли малко и добави, – но само съчетан с Оля!“
И сърцето му се изпълни с чувство на изпълнен дълг…

Скулпторите на Мотохико Одани поразяват със своята псевдодинамичност, за да ги разбереш, трябва да ги разглеждаш отблизо.
Мотохико е роден в Киото.  Завършил е Токийския институт и веднага след  дипломирането си е намерил призванието си, да създава необичайни „живи“ скулптори.
Вдъхновение японецът е почерпил от работите на големия майстор на „живи“ футуристични скулптури от края на XIX век, италианеца Умберто Бочиони.
Скулпторите на Одани са направени от различни материали, основно от парафин, стомана и армирани специални пластмасови влакна, които предават необичаен вид на отделни части от скулптурата, приличащи на развяващи се от вятъра нишки.
Скулптора смята, че днес е малко да бъдеш оригинален, трябва да имаш индивидуален стил и собствен почерк, тъй като зрителите са преситени от всевъзможни видове и жанрове в съвременното изкуство, непрекъснато плодящи се и то с невероятна скорост. Трудно ще заинтересуваш хората с нещо обикновено или приличащо на създадено от някой друг.
„Обикновеността“ на скулпторите на Мотохико Одани  не издават особен аромат, но по характерните си черти ярко се отличават от творбите на другите творци. Явно японецът твърдо следва своя творчески път, което съответства на това, което говори.

Ще можете ли да изсвирите ноктюрно на флейтата от водосточни тръби? Има дом в Дрезден, на който е по силите тази задача.
Тази невероятна къща с фасада в синьо е известна като Kunsthofpassage Funnel Wall. Нейни автори са  немските художници  Christoph Rosner, Annette Paul и Andre Tempe, които са били вдъхновени от необичайно поставените водосточни тръби в  Санкт-Петербург.
Дрезден винаги е бил известен като един от най-красивите градове с многобройните музеи, които привличат вниманието на туристи в Европа. Но появата на удивителното здание с „флейта от водосточни тръби“ добавя още една туристическа атракция в повече.
Хидросцеплението на тръбите, оформено под формата на духови музикални инструменти е интересно и привлича вниманието. Обзалагам се, че Kunsthofpassage Funnel Wall  е в полза на местните жители, дори тези тръби да са декоративни. Но, тъй като те изпълняват полезна функция, за която са предназначени, то германските художници многократно заслужават похвала.
Kunsthofpassage Funnel Wall не е разположен в историческата част на Дрезден, а в района  New Town. Така той не се е превърнал в място на поклонение за многобройните туристи, които предпочитат да  търсят мрачните древни храмове, дворци и паметници.
Постепенно младежите, особено пътешестващите студенти, които са открили това място често идват в града, когато прогнозата за времето обещава мрачно и облачно време. В противен случай няма да могат да чуят, как свири флейтата от водосточни тръби, прекрасният дъждовен музикант…

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.