Николай работеше в една от фирмите за доставки на пици. Той караше по зададеният му маршрут, когато се натъкна на дом, обхванат от пламъци.

От сградата се чуваше детски писък.

– Боже, там има дете, – изтръпна куриерът.

Николай без да се замисли много веднага се втурна в горящия дом.

Озовавайки се сред пламъците, той затвори очи и се заслуша. Дете още пищеше.

Николай кашляше и се задушаваше, но не спираше.

Куриерът се добра до малкия, взе го на ръце и го изкара навън.

Оставайки без дъх, Николай падна на земята.

Той се бе надишал прекалено много с дим.

Веднага го откараха в болницата, където му помогнаха да възстанови здравето си.

Местното полицейско управление нарече постъпката на Николай героична и вдъхновяваща.

Един ден Васко се разхождаше в парка. Той бе избрал това място, защото в знойната жега, сред зеленината на храстите и дърветата се усещаше прохлада.

Той забеляза един човек, който рисуваше черни точки върху бял лист хартия. Васко бе заинтригуван и приближи непознатият.

Първоначално му се струваше, че тези точки са грешно разположени, но …

Мъжът нарисува няколко реда, вмъкна паузи. Отбеляза ключа в началото на редовете и …. точките се превърнаха в музикални ноти.

„В живота ни има много черни точки и петна, а ние се чудим защо и как Бог ги допуска? – мислеше си Васко. – Ако в живота си се приближаваме все по-близо до Бог и Му дадем възможност да установи правилния ред между тези точки. Позволим Му да вмъкне онези линии, които Той желае и да допълни всичко с паузи на правилните места, тогава от тези черни точки и петна в нашия живот Той ще създаде чудна хармония“.

Много хора са постигнали слава в живота си, защото е трябвало да преодолеят големи трудности.

Когато музикантът докосне черните клавиши на голям орган, звуците са също толкова красиви, колкото и когато докосне белите. Но за да използва всички качества на един инструмент, той трябва да използва всички клавиши.

Нека не пречим на чудното Божие дело в нас.

По сигнал, полицаи пристигнаха в ограбен апартамент. След като огледаха жилището, те установиха:

– Крадецът е бил тук доста дълго време.

– Приготвил си е сам вечерята.

– Преспал е в леглото на собственика на апартамента.

Един от полицаите се усмихна:

– Вижте, какво важно доказателство е оставил нашия приятел след себе си.

Всички погледи бяха вперени в размазания на стената комар, който бе ухапал незнайно кой и кръвта му бе останала на показ.

Полицаите предположиха:

– Собственикът на апартамента едва ли би оставил мъртвото насекомо на стената. Това означава, че кръвта принадлежи на крадеца.

След като направиха ДНК тест на получения материал, властите се свързаха с определен мъж, който преди това е бил арестуван, и затова неговата ДНК беше съхранена в базата данни.

Така криминалната личност отново беше арестувана. Извършителят е признал всичко.

Разбира се, малко вероятно е починалият комар да бъде награден посмъртно за подпомагане на разследването, но ако можеше, ще бъде утешен от факта, че смъртта му не е била напразна.

За Ана утрините бяха болезнени. Тя бе самотна майка с две деца.

Често тя си казваше:

– Когато всичко е тихо, тревогите бързо изплуват. Дори, когато върша домакинската работа пак си мисля за финансовите проблеми, здравето на децата или утре какво ще стане с тях.

Когато съпругът ѝ я изостави, Ана бе объркана. Тя осъзнаваше каква голяма отговорност и се стовари на раменете. Сама трябваше да отглежда малките си деца.

Падаше на колене и признаваше:

– Господи, трудно ми е, но знам че няма да изоставиш нито мен, нито децата ми.

Това и даваше сили да работи на две места и да осигурява нуждите в трудните моменти.

Този начин на живот помогна на децата ѝ да видят Божията грижа и ги научи още от малки да се ръководят от Него.

Може да преминавате труден период от живота си, да се чувствате изгубени и самотни, но помнете, Бог ви вижда.

Просто докоснете се до Него и Му се доверете, за да ви преведе през „пустинята“.

Мария усети как Той дойде една сутрин до вратата ѝ и попита:

– Ще започнеш ли да ходиш с Мен, като ставаш рано сутрин за молитва и четене на Библията.

Първото нещо, което Мария си помисли и изказа на глас бе:

– Това трябва наистина да направя.

Тя стана и бавно провлачи краката си. Колкото и странно да бе, тя откри, че не искаше да жертва няколко допълнителни минути сън.

Той бе безкрайно търпелив, докато я чакаше да разбере, че не това бе нещото, което трябваше да прави тя.

Неговото желание бе лично време за общение, в което Мария щеше да израсне във любовната си връзка с Него.

Тя се научи да ходи с Него и продължаваше да го прави, защото никой друг в семейството, приятелите или роднините, не я разбираха така добре.

Никой друг, освен Него, не познаваше толкова добре нейните страхове, копнежи, наранявания, мечти и провали.

Той споделяше чувствата ѝ и самотата ѝ.

Докато ходеше с Него, Той отговаряше на нуждите ѝ.

Самият Той бе решението за самотата на човешкия ѝ дух.