Съревнованието за изграждане на най-малкия транзистор в света е в застой. Екип от учени от Университета на Нов Южен Уелс е успял седем пъти през миналата година да подобрите резултатите. Това изглежда да е предела – нова база на транзистора се състои от един атом на фосфор.
Технологията за нанасяне на рисунки на отделни атоми на подложка с помощта на сканиращ тунелен микроскоп е известна още в началото на 90-те години. Въпреки това, до миналата година, никой не е могъл да получи с нейна помощ работещо устройство.
За създаване на транзисторът учените са променили метода на обратната фотолитография. Първо силициева подложка се покривала с атоми на фосфора, отгоре се нанасял слой от атоми на водорода, а след това иглата на микроскопа „надрасквала“ водорода до получаване на нужната рисунка. След това с помощта на химична реакция фосфора „се споявал“ със силиция.
Имайте предвид, че за да се каже, че новият транзистор „се състои от един атом,“ би било съвсем не вярно. Както знаем от курс по физика, в транзистора освен база се включва емитер и колектор, следователно трябва да се отчетат атомите влизащи в състава на силициевата подложка и контактите.
Във всеки случай, работата на американците е стъпка към създаването на квантов компютър. И това не може да не ни радва. Като се има в предвид, че преди три години е бил създаден и диод от една молекула.

Бенджамин Франклин е американски политик, учен, дипломат и изобретател. Той е бил мно целеустремен човек и винаги се е стремял към морално и духовно съвършенство. Той отделил 13 основни добродетели и всеки ден работел над тяхното развитие. В края на деня си отбелязвал, кои добродетели е задействал и кои не. Ако пропуснел някоя добродетел, срещу нея поставял кръстче. Ако грешката е била груба, поставял две кръстчета. За да развие характера си по-ефективно, на всяка от добродетелите отделял по една седмица, през което време ѝ отделял специално внимание.
А ето и самият списък:
1. Въздържание. Да ям без да се пресищам и да пия без да се опиянявам.
2. Мълчание. Да говоря само това, което е полезно за мен и за другите. Да избягвам дребнавите разговори.
3. Порядък. Да държа нещата си на местата им. За всяко занятие да си им определено време.
4. Решителност. Да реша да правя точно това, което трябва да правя. Строго да се придържам към решенията си.
5.Пестеливост. Да харча толкова, колкото да принеса полза за мен и другите. Да не харча безрасъдно.
6.Трудолюбие. Да не губя времето си напразно, винаги да участвам в нещо полезно, да се избавя от ненужните действия.
7.Искреност. Да не причинявам вреда чрез лъжа, да имам чисти и справедливи мисли. В разговор да се придържам към тези правила.
8.Справедливост. Да не причинявам на никого вреда, да не върша несправедливост. Да не пропускам да правя добри дела, които влизат в моите обязаности.
9.Умереност. Да избягвам крайностите, да сдържам обида и несправедливост, до толкова доколкото смятам, че това е уместно.
10.Чистота. Да не допускам телесна нечистота. Да съблюдавам спретнатост в облеклото и жилището си.
11.Спокойствие. Да не се вълнувам за дреболии или по повод на обидни или неизбежни случаи.
12.Целомъдрие. Рядко да встъпвам в полови отношения, само до толкова, що се отнася до здравето и оставяне на потомство. Никога да не стигам до глупост, слабост или нарушаване на чуждия мир или репутация.
13.Скромност. Да подражавам на Исус и Сократ.
Така Бенджамин Франклин е работил върху себе си и е изграждал характера си.

Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Скулпторът Paul Day е добре известен в Европа и особено в родната Британия със своите работи от глина, бронз и смола. За разлика от други скулптори, произведенията му могат да се видят не само в музеи, но и на обществени места. Например, на гарата и на кея Виктория в Лондон. Дали този факт сам по себе си не е признание на таланта му?
Особеностите в творчеството на Paul Day се заключава преди всичко в необичайната визия на перспективите, това най-ясно личи в глинените му скулптори. В работата му “The Nave” е изобразена църква, но у зрителя се създава впечатление, че я гледа отгоре, из под самия купол. Друга скулптора, “The St. Hubert Galleries” е създадена като отражение в слънчеви очила.
В своите скулптори Paul Day не просто развива техниката за моделиране на глина, популярна в Европа през 18 и 19 век и заключаваща се в детайлни изображения на ежедневни сцени от живота, но я довежда до съвършенство. Неговите работи от една страна са съвременни, но от друга са основани на традициите.
През 2001г. Paul Day е спечелил конкурс  за направа на паметник, посветен на 65-годишнината от битката за Британия, най-голямото авиационно сражение през Втората световна война.
Paul Day е роден във Великобритания през 1967 година. Той е учил в училищата по изкуствата в Колчестър и Дарлингтън и е завършил образованието си в Челтнъм. От 1991 г. насам авторът се занимава със скулптура. В момента живее във френско село близо до Дижон.

Веднъж един ученик се оплакал на учителя си:
– Аз съм толкова лош, толкова лош…
– Ти не си лош, но трябва да се промениш.
– Как така? Ако не съм лош, защо трябва да се променям? Какво, лош ли да стана?
– Не, – засмял се в отговор учителя, – защо лош…. Добре сега ще ти покажа.
Той дал на ученика си една флейта и го помолил да посвири на нея. Ученикът не можел да свири на този инструмент, но се опитал, като закрил няколко отвора и духнал, но флейтата издала неприятен звук.
– Видя ли, каква музика се получи при теб, – казал учителят. – Но ако тренираш няколко години, то музиката ти ще бъде съвсем друга. Какво ще се измени? Външно всичко ще изглежда по старому, ти ще свириш, твоите пръсти ще се движат по флейтата, твоя дъх ще прониква в инструмента, но музиката ще бъде съвсем друга, тя ще успокоява, ще лекува и ще въздига душата.
Така е и в живота. Ти имаш всичко, което ти е необходимо. Може да ти изглежда лошо или ужасно, защото ти още не умееш да извлечеш от своето сърце прекрасната музика на душата си.
Когато се научиш да се вслушаш, да управляваш мислите, чувствата и волята си, тогава всеки инструмент в твоите ръце ще престане да бъде лош и непослушен. И всичко, което правиш ще бъде прекрасно и добро. Тогава ще разбереш, че недостатъците, са добродетелите, които ти още не си усвоил.