Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз  съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не  можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.

30-годишният изобретател Сакр Бин Саиф от ОАЕ е построил лек двуместен слънцемобил. Автомобилът се движи само със слънчева енергия.
Само за 7 месеца е проектиран и изграден този автомобил. Тази машина е предназначена за ежедневна употреба, макар и лишени от комфорт. Той няма климатик.
Този апарат е двуместен. Снабден е с четири слънчеви батерии от 170 вата и чифт батерии за съхранение на енергията.
Максималната скорост на колата е 50 километра в час, но при по-дълго пътуване по-добре да се достига 45 км/ч.
Това, разбира се е малко, но машината не изисква никакво гориво, или някакво зареждане.

Мостът е важно архитектурно съоръжение. Бъдещите модели на мостовете не са само, за да свързват два бряга, но и  за озеленяване. Такъв мост ще бъде изграден в Корея над река Хан. Той ще има дължина 1 километър.
Според архитектурния проект, мостът ще бъде такава конструкция, в която ще бъдат поместени парк, търговски център, музеи, библиотеки и други обществени съоръжения.
Целият мост ще бъдат оборудвани със слънчеви панели и засадена с растителност. Футуристичният мост, за разлика от сега съществуващите мостове в Корея, ще бъде приспособен за пешеходци и велосипедисти.
По цялата дължина на моста ще бъдат разположени няколко докове за водни таксита, яхти и круизни кораби. Достъпа към доковете ще бъде организиран по подходящ начин, за да отговарят на всички изисквания за безопасност.
Този проект изглежда впечатляващ, но кога ще се реализира за сега не се знае.

Студено е… Сиво, мрачно и кално. Тъмни буци лежат зарити в снега…
Пътищата са заледени и не дават на ручейчетата да потекат. Под леденият юрган те набират сила и когато успеят да излязат на повърхността нищо не може да ги спре…
Носи се вятър, вестител на Пролетта. Той обикаля всяко ъгълче и смита стелещия се по покривите сняг. Раздрусва клоните на дърветата, сякаш им дърпа ушите, за да ги събуди. Изплаква разноцветното пране по балконите. Размесва всички краски и бои наоколо. Ласкаво докосва бузите на минаващите и гъделичка ноздрите им.
И всички вдишват от този безумен аромат на баба Марта. Усещат как в душата им се разпукват пролетни цветя….
Нежни и крехки кокичета с безразсъдна смелост, опиянени от Пролетта пробиват дебелия слой сняг, все още държащ спомена за Зимата. Те излизат нагоре покрити с шапка от сняг, застинала на главичките им, като брилянтови капки за награда….
Природата оживява и започва да диша с пълни гърди. Засуетили се минувачи, като миналогодишни листа, се движат по алеите на парка. Събират се и се пръскат, спират  и продължават….
Всичко се превръща в една весела и разюздена картина, окъпана от свежите локви на отминалия дъжд.

В центъра на Милано искат да създадат истинска „вертикална гора“, която има за цел да подобри екологията на града. В градът ще построят две високи сгради по етажи, на които ще посадят дървета и храсти.
Както е планирано от архитектите, енергията в небостъргачи ще идва от слънчеви панели, а напояването от пречистените отпадъчни води. По отношение на екологията, проектът има много допълнения: специални вентилационни системи и още много други.
По проектът на италианския архитект Стефано Боери, на небостъргачите ще бъдат засадени 900 дървета и хиляди храсти.
Цялата конструкция ще се състои от  две жилищни сгради, едната ще достига височина до 105 метра и ще имат 24 етажа, а другата ще бъде 78 метра висока и ще бъде 17 етажна. Като допълнение в тези сгради ще има ресторанти, фитнес клубове и  центрове за отдих.