Изследователи от университета в Кейо са измислили как растението да изразяват емоциите си.
При демонстриране на системата се използват последователни двигатели, които опъват или отслабват тънки практически невидими проводници, прикрепени към клоните. Командите се дават от специално програмиран софтуер, показанията се анализират от два датчика – микрофон и сензор отчитащ движението.
Авторите са разработили цял набор от различни шаблони изразяващи различни емоции на растенията, намиращи се близо до хората. Например, вашият фикус може да поклати една или повече клонки.
Изследователите подчертават, че откакто правят експерименти с новосъздадената система нито едно растение не е загинало и не е престанало да расте. За сега плановете им са, да създадат комплект от механизми за растения с различен размер и якост на стъблото.

Един мъдрец попаднал на небето и срещнал един ангел
– Как изживя живота си на земята? – попитал го ангела.
– Аз постоянно търсих истината, – отговорил мъдреца.
– Това е хубаво! – похвалил го ангела. – А какво прави, за да намериш тази истина, с какво се занимаваше, за да я откриеш?
– Мъдростта се натрупва от хората и се записва в книгите, за това и аз много четях, -отговорил мъдреца.
Ангелът се засмял.
– Небесната мъдрост се предава на хората чрез религията, за това аз изучавах светите писания и посещавах храмовете, – продължил мъдреца.
Ангелът се засмял още повече.
– Аз пътешествах, беседвах и спорих с други мъдри хора. В тези спорове се раждаше правдата и истината.
Ангелът благосклонно се усмихнал.
Мъдрецът замълчал…. Лицето на ангелът потъмняло и усмивката му изчезнала….
– Какво сбърках? – попитал мъдрецът.
– Ти нищо не каза за любовта, – отговорил замислено ангела.
– Аз нямах време за любов, защото търсех истината! – гордо отговорил мъдреца.
-Там, където няма любов, няма и истина… Най-голямата истина се ражда от най-голямата любов, – тъжно казал ангела и изчезнал….

Един учител бил в града и споделил впечатленията си от него:
– Бях във възторг! Той е цяло вълшебство! Щастлив съм и пея от радост. Видях Бог навсякъде.
– О, – казал един от учениците. В този град е Бог. Човек се чувства радостен и щастлив. Аз непременно ще отида там и ще се докосна до това блаженство.
Ученикът обиколил града и се върнал мрачен. Когато се обърнали към него тъжно казал:
– Светът е отвратителен! Всички са зли и недоволни. Ругаят и се обиждат. Отминават нуждаещите се и инвалидите без да им помогнат. Чувствам се зле….
– Да, – казал учителят. – Ти си прав.
– Но как така, –  възкликнал ученикът, – ти дойде щастлив и опиянен, ти пееше радостно…, а аз плача от мъка, която преизпълва сърцето ми.
Учителят казал:
– Причината е, че ти не си вървял в този ритъм, с който аз преминах града.

Настрадин останал безработен дълго време. Той искал да стане актьор, но нямал талант.
Всеки ден отивал, с надежда чукал на вратата, влизал в канцеларията и питал:
– Промени ли се е нещо? Записън ли съм някъде?
Агента казвал едно и също нещо:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Минали дни, седмици, години и идването на Настрадин станало обичайна практика. Независимо от сезона, времето – лошо или хубаво, агента бил уверен в едно, Настрадин пак ще дойде. И наистина Той идвал и питал с надежда, а агента казвал едно и също:
– Нищо не мога да направя, няма начин.
Веднъж Настрадин влязъл натъжен. Агента бил изненадан. Преди да попита какво му се е случило, Настрадин казал:
– За две седмици не ме записвай никъде, мисля да изляза в отпуск.

Пролетта настъпи неочаквано. всичко започна с топящия се сняг, който през деня капеше от покривите, а през ноща застиваше в ледени висулки. Не бяха минали и две седмици, когаъо допълзя черен облак. Той всяваше ужас с вида си. Появата му бе съпроводена от оглушителен гръм.
Старите хора клатеха глава и сматаха, че такова начало на пролетта не предвещава нищо хубаво, а децата и младежите безгрижно се радваха:
– Пролетта дойде!
Това наистина бе странна пролет. Седмица след капчуците се появих гарваните, долетяха и скорци. В гората снега изчезна изведнъж, а полетата и ливадите се напълниха с нови багри. Добитъкът зажаднял за свежа трева и мириса на влажна земя, се разпръсна по ливадите и хълмовете.
И зимата се бе оказала необичайна. Бе много мразовита и измъчи хората много. Много хора бяха замръзнали, една част от тях тежко боледуваха през цялото време.
А пролетта някак  много бързаше. Земята се бе събудила преди обичайния си срок и пороите станаха не навреме.
Дано само всичко свърши добре.