Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.
Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.
Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.
Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.
Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.
Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.
Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.
Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.
Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.
Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.
Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?

През 1897 г. Перл Вейт от град Лерой започнал да продава желатинови десерти с различен вкус, известни днес като Jell-O.
Разносната му търговията не вървяла. Затова Вейт решил да продаде своя бизнес на съседа, който притежавал компания за хранителни продукти.
След пет години продажбата на Jell-O достигнала 250 хиляди долара. Вярно, че разносна търговия няма силата и възможностите на една компания, но защо трябва да се продава перспективен бизнес на човек, който и без това има много?

Старостта е много коварна. След като дочака своя час, издевателства над външния вид. Когато бях малка, мислех, че бабите и дядовците са наведени, поради тежестта на мъдростта. По-късно споделих мислите си с майка и й казвах:
– Погледни не са ли като слънчогледите, натежали от семките в питата?
Сега ми се струва, че в това има частица истина.
Навярно лошата осанка, белите коси, жълтите нокти и кожа са обработени от времето.
Но това е цената на мъдростта… Много повече знаеш, но вече не можеш….