В началото на XII век пр. н. е. в Индия, математик и астроном, живял в Брасхара Ачаря. в една от своите творби „Венец на учението“ сред единиците за измерване на времето фигурира „трути“ равна на 0.3375 секунди. Специалисти изучаващи трудовете на древноиндийските учени, за озадачени. За какво им е била необходима тази единица и какво са измервали с нея?
В още по-ранен санскритски текст, фигурирала единица  „кестен“ равна на 1/300 000 000th от секундата. Как древните индуси са използвали такава малка част от секундата? Нали една единица има смисъл, когато може да се измери и е необходима..
Между другото съвременните физици знаят, че времето за съществуване на някои елементарни частици, като мезони и гиперони е една тристамилиардна частица от секундата. Но знаели ли са индусите за това  тогава?
Още един текст „Варахамира“ датиращ от 550 г. пр. Хр, съдържа математически стойности, съизмерими с размера на атома на водорода. Отново необяснима мистерия.
Възможно е да са познавали строежа на атома, дори и да са използвали атомно оръжие, както мнозина изследователи твърдят.

Американската художничка сама се е учила да рисува. Тя е родена на 1 януари 1939 г. В Роестър. Известна е като „художничката, която рисува с пръсти“. Сега тя живее в скромния дом на баща си, построен от отпадъчна дървесина през 1949 г.
Таланта на Дайана се проявил още в раната й възраст. Независимо, че семейството й било бедно, майка й донасяла в къщи картон от работата си, на който детето рисувало.
На 16 години Дайана рисувала портрети по фотографии, които й били поръчани. Младата девойка много се трудила, икономисвала всяко пени, за да си купи маслени бои. Нейният талант към живописта с пръсти се развил по необходимост. Момичето не можело да си купи четки, за това използвало това, което имало в наличност….своите пръсти.
Таланта на Дайана не се ограничава само до рисуване на картини. Тя е надарена да създава парцалени кукли и скулптори. Нейните картини и кукли се намират в частни колекции по целия свят. Тя се старае да превърне всичко около нея в празник.

Астрономи от Университета на Тексас в Остин с помощта на телескоп Хоби-Еберли в обсерваторията на Мак-Дональд са потвърдили, че съседна звездна система с размера на Юпитер, просто се е изпарила. Тя се е намирала много близко до своята звезда и за това бавно се смалява под влиянието на звездната горещина. Учените са успели да изучат състава на атмосферата на този далечен гигант и да разберат по-добре взаимодействието между планетите и звездите в другите звездни системи.
Звездата HD189733 се намира на около 63 светлинни години от Земята в съзвездието Vulpecula. През 2010 г. друг екип от астрономи, изследвали звездата в ултравиолетова светлина, с помощта на космическия телескоп Хъбъл  установила, че тя има една планета HD189733b, която изхвърля водород в космоса.
Ново проучване показва, че потокът на водорода е много по-горещ. Това позволява  да се оцени избухванията на звездите, които си взаимодействат с атмосферата.
Планетата HD189733b съвсем не прилича на Земята. Това е газов гигант 20% по-тежък от Юпитер. Осен това той е разположен 10 пъти по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий и Сатурн.
Въпреки че, HD189733b е различна от Земята, и не може да бъде дом за живот, неговото проучване ще помогне на астрономите да разберат как взаимодействието между звездите и планетите може да повлияе на потенциално обитаемите светове.

Уморен от шумния и забързан град, където всичко го отвличало от възможността за размисъл, един човек решил да намери спокойно място.
Той отишъл в гората, където нямало хора, но не могъл да се уедини, защото му пречело чуруликането на птиците. Той навлязъл още по-навътре в гората, но там птиците пеели още по-силно.
Търсейки тишина и спокойствие, човекът влязъл в една пещера, там било тихо, но капещата вода от стените го дразнела.
Тогава той си построил малка къща със свукоизолация. Заключил всички врати и прозорци, но в тишината все по–силно и силно се чувало “ тик- так, тик-так…“ Той си свалил часовника от ръката и го разбил в стената.
Седнал, успокоил се, дълбоко въздъхнал… Сега бил доволен, че най-накрая ще бъде тихо, но…
„Туп-туп, туп-туп….“ звучало сърцето му в гърдите и този звук се усилвал още повече…
Всички проблеми и техните решения, не се намират отвън, а в самите нас. Трябва да се научим да намираме доброто и хубавото там, където сме.

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.