Според някои проучвания ползата от алтруизма не е само психологическа. В едно изследване забелязали, че хора с оплаквания от главоболие, артрит, болки в гърба…., когато доброволно помагали на някого, забравяли болките си.
Бил изследван ефектът от доброволната работа върху женското психическо здраве и дълголетие. Изследователите открили, че онези жени, които са посветили време и усилия за подпомагане на някого, живеят по-дълго. Те трудно се депресирали и чувствали голямо удоволствие от нещата, които вършели.
В подобно проучване от Университета в Мичиган било установено, че ако мъже доброволно се включват в някакви дейности поне за една седмица, смъртността при тях драстично намалява.
Запомнете, можете да бъдете алтруисти по всякакъв начин, без да се ангажирате с постоянно време за това или непременно да членувате в някаква благотворителна организация. Съществуват дузина възможности, за да помогнете на някого. Случайните действия на доброта мила дума, учтивост… възпроизвеждат у вас удовлетворение и радост.

Когато не се разбираме с някого, ние сме склонни да използваме прости, често еднословни етикети. Те като, че ли опростяват нещата. А дали е така?
Хората не могат просто да се класифицират само чрез една дума, която да ги опише. Вероятно има моменти, когато всеки прави нещо, което може да бъде прието като мързеливо, егоистично, стиснато, глупаво…..
Такъв „етикет“ може да бъде унищожителен, а в случая сме взели под внимание само част от поведението на човека. Така без да осъзнаваме го превръщаме в постоянна характерна черта.
Вместо да правите глобално охарактеризиране, съсредоточете се към самото действие или ситуация. Тогава ще откриете, че човек по-малко ще се отбранява от нападките ви и дори може да реши да промени нещата.
Не наричайте някой мързелив, само защото не иска да си пише домашните.
Не смятайте, че някой е глупав, защото не е отговорил на някой ваш „елементарен“ въпрос.
Не приемайте, че някой е егоист, ако не се е сетил да ви почерпи от пуканките, които яде в момента.
Опитайте се да разберете човекът отсреща. Кажете му какво ви дразни в поведението му, но без да го осъждате. Никой не е идеален.

Това беше един от онези горещи септемврийски дни, при които не се усеща никакъв полъх и морето е неподвижно и гладко, сякаш заспало.
Такова море някои сравняват с разтопено олово, други с огледало, а рибарите казват, че „мравките ходят да пият вода“.
Заливът блестеше от слънчевите лъчи. Водата на места изглеждаше изумруденозелена, а другаде сапфиреносиня, прорязана от дълги и неестествени по форма кафеникави и сиви ивици.
В дъното на залива, където се простираше пристанището, се забелязваше гора от мачти.

Поражението е нещастие, но не и позор. В света има много повече паметници на падналите воини, отколкото на победилите и нито един на избягалите от бойното поле. По-добре е да загинеш, отколкото да обърнеш гръб на опасността.
Тази проста мъдрост напълно намира приложение в ежедневния ни живот. По-лесно е да преживееш една горчива истина, отколкото да я избягваш непрекъснато и да се самозалъгваш.
Ларошфуко  е казал: „Всички ние имаме достатъчно сили да понасяме страданията на другите.“ Така е!
Но аз по същия начин бих мислила, ако проблемата стоеше не пред вас, а пред мене, дори ако от това зависеше животът ми.

Дори и приятелите му от детинство не знаеха, че истинското му име беше Продан Тишков. Наречен като малък Чарда, от приятелите си, идващо от стадо овце, той по-късно прибави към този прякор едно фон — за да подиграе полския немец на турска служба, началник на румелийската милиция генерал фон Дригалски паша  и стана Чардафон. По-късно Захари Стоянов му даде прозвището Велики и му посвети няколко реда, нещо средно между фейлетон и летопис, с която му запази място в историята.
Чардафон Велики беше роден в Габрово. Неуморен немирник и пакостник с неизтощимо въображение като дете, вдъхновител и главен изпълнител на всички злосторства и бели. На четиринадесет години той имаше такава „слава“, че баща му, берберинът Тишко, предпочете да го изпрати да учи занаят в Русе. Чардафон тръгна за Русе, но се озова във Влашко, където още почти дете премина суровата школа на българските хъшове. На седемнадесет години той стана опълченец, а на двадесет и една през 1881 година емигрант в Източна Румелия, жертва на режима на пълномощията.
Настанен от приятелите си Данаил Николаев и дядо Райчо, за сержант-майор в Голямо Конаре, той пренесе в Областта своята хъшовска природа и неизчерпаемото си хумор. Службата сержант-майор, звучи някак си важно, но тя беше нещо като подофицер със своя военна околия, в която той отговаряше за запасните и водеше обучението им.
Чардафон малко се интересуваше от службата си, а я използуваше предимно, за да псува лъжесъединистите от Народната партия на Гешовците, да пропагандира съединението и да създава тайни революционни комитети.
Самият той не малка роля изигра в Съединението на България.