В края на последния ден от празника Шатри всички гледали дима над жертвеника. Ако се отклонявал на север, бедните ликували, а собствениците на земята тъгували, защото дъждовете щели да бъдат обилни и плодовете щели да изгният. За това собствениците трябвало да ги продадат много бързо и много по-евтино.
Ако се отклонявал на север бедните тъгували, а собствениците на земите ликували, защото дъждовете щели да бъдат оскъдни и плодовете щели да се запазят под-дълго.
Ако се отклонял на изток, всички били щастливи, защото дъждовете щели да бъдат добри, а реколтата богата.
Ако димът се отклонял на запад, всички тъгували. Този вятър носел суша.

Тази котка не само заема мястото на кмета, но е на него 15 години. Вярно е, че не управлява град, а село с население от едва 900 души. Въпреки това, 15 години са впечатляващ мандат, дори и за човек. Очевидно Стъбс доста добре се справя с работата си.
Тя е взела кметското кресло, когато един ден, по време на изборите, никой от кандидатите не се харесал на местните жители.
На шега някой предложил кандидатурата на котката и селяните единодушно гласува за нея. По-късно, те решили, че котка кмет е една добра примамка за туристите, така Стъбс все още редовно я преизбират.
По-голямата част от времето кметът спи, навърта се в дворовете на своите избиратели и играе с други котки, които нямат политическо влияние.

Един езичник отишъл при Шамай с молба да бъде приет като прозелит, но при едно условие, цялата Тора да му бъде предадена, докато стои на един крак. Равинът го прогонил с тояга.
Тогава той отишъл при Хилел със същата молба и Хилел му казал:
– Не прави на ближния си онова, което е омразно на теб. Ето ти същността на Тора, а останалото са коментарии. Върви и ги научи.

В турско време еснаф се е наричало сдружение на майстори от един на същ  или сродни занаяти, например като хлебари и симитчии. Членовете на еснафа се събирали всяка година на общо събрание, наричано с думата от италиански произход лонджа, на което избирали свой „първомайстор“, нещо като председател на еснафа, негов помощник и еснафски съвет от 3–4 членове. Първомайсторът ръководел заседанията на еснафския съвет и задължително участвувал в него при приемане на нови майстори, калфи и чираци.  Изпълнявал ролята на съдия в спорове между майстори от еснафа. Имал право да наказва. Например, да затваря дюкяна за няколко дни или да наложи глоби в полза на църквата. Той контролирал общата каса и т.н.
Провъзгласяването на нов майстор и член на еснафа ставало с одобрението на всички майстори, най-често на угощение, давал от калфата-кандидат.  Там първомайсторът му препасвал една занаятчийска престилка, знак на майсторството, а кандидатът внасял в касата на еснафа сума от около 400–500 гроша.
В Сливен, оживен икономически център, са се сдружавали и дребните търговци, продаващи еднородни стоки. Еснафите в града са били около петдесет, като най-богатите и най-влиятелните измежду тях били абаджийският, тюфекчийският ,т.е. на оръжепроизводителите, месарският, бакалският, кожарският и пр

Един интересен обичай, съществувал на времето в с. Градец, Сливенски окръг. На „суеверни празници“  „миши“, „вълчи“ и пр. жените не трябвало да се занимават с къщна работа, а отивали в гората за дърва.
Отивали и най-богатите  жени, които не носели тежко. Те били таксувани като болни„охтичави“.
Сред смях и закачки помагайки на по-слабите, всички трябвало да съберат и се върнат „с по един гръбник“ дърва, т.е. товар за един човек.