На една година човек е като цар, носят го и всички го прегръщат и целуват.
На две или три години той е като прасе, което рови из боклуците.
На десет подскача като козле.
На двадесет е като цвилещ кон, кичи се и си търси съпруга. Ожени ли се прилича на магаре, носи тежки товари.
Стане ли баща, добива смелост на куче, за да осигури прехраната на семейството си.
Когато остарее накрая е приведен като маймуна.
Подвластни и обслужващи
От гледна точка на морала, органите на човека се разделят както следва:
Шест органа обслужват човешкото същество; три са му подвластни и три не са.
Неподвластни са очите, ушите и носа. Човек вижда това, което не иска да вижда, чува, каквото не иска да чуе, мирише каквото не иска да помирише.
Подвластни са му устата, ръцете и краката. Според предпочитанията си той чете за доброто или изговаря лоши думи и богохулства. Ръцете вършат добри дела или крадат и убиват. Що се отнася за краката, те вървят към театрите и цирка или места за поклонение и учение.
Няколко извора на вода
Лицето, което всевишния е дал на човека, по размер е равно на разстоянието между разтворените пръсти. То съдържа няколко извора на вода, които не се смесват.
Водата от очите е солена, от ушите мръсна, от носа мирише лошо, а от устата е сладка. Защо водата от очите е солена? Защото, когато непрестано ридае за мъртвите, човек ослепява, но понеже сълзите са солени и кара очите да смърдят, той спира да плаче.
Защо водата от ушите е мръсна? Защото, когато чуе лоша новина, долови ли я с очите си, тя ще обгърне сърцето му и той ще умре, но понеже водата е мръсна, новината влиза през едното ухо и излиза през другото.
Защо водата от носа мирише лошо? Защото, когато вдишваш лош аромат, ако не мирише лошо и не го пазеше водата в носа, той би умрял на място.
А защо водата от устата е сладка? Случи ли се човек да хапне нещо противно и го изплюе, ако слюнката му не бъде сладка, душата му никога не би се върнала при него.
Въпросът
За това, кога човешкия ембрион получава душата си в дар, разговаряли един равин, един ректор на духовно училище и римлянина Антоний. Антоний попитал:
– Кога душата се вгражда в човешкото същество, в мига на зачатието или по време на формиране на ембриона?
– Вероятно по време на формирането? – казал равинът.
Тогава другият отговорил:
– Възможно ли е къс месо да остане не осолено и да не се развали? Това със сигурност трябва да става в мига на зачатието.
Пред Царя на царете
Един благочестив човек се молел край пътя. Минал от там благородник и го поздравил, но той не отвърнал. Благородникът го изчакал да свърши молитвата си и му казал:
– Защо не отвърна на поздрава ми?Ако бях отсякъл с меч главата ти, кой ще ми държи сметка за кръвта ти?
Човекът отвърнал:
– Ако стоиш пред царя на човеците и твой приятел те поздрави, би ли му отвърнал?
– Не! – казал благородникът.
– А ако му беше отвърнал, какво щяха да ти сторят?
– Щяха да отсекат главата ми с меч.
Благочестивият мъж казал:
– Защо не пренесем спора от малкото към голямото? Ако стоиш пред царя на човеците, който днес е тук, а утре в гроба и постъпваш така, тогава аз как трябва да постъпя, когато стоя пред Царя на царете, Всевишния?!