Капитанът, тъмнокос, с къси мустачки и едва набола брадичка, четеше някаква книга, забил глава в нея. Едно малко момиченце поиска да отиде при своята майка, отскубна се от сестричката си и се втурна като патенце през линията.
Капитанът като чу влака да идва, изведнъж погледна и видя детенцето. Втурна се към релсите и го вдигна. Но кракът му се подхлъзна и влакът го прегази на минутата.
Веднага съобщиха на дъщерите му.
– А на детето нищо му няма, – пристъпваше от крак на крак един от свидетелите, като притеснено поглаждаше косата си, –  само си ударило рамото, когато той го подхвърлил към майка му. Горкият капитан, щеше да се радва, че го е спасил, нали, госпожице? Бог да го прости!

Британската енергийна компания ITM Power в сътрудничество с учени от Националната лаборатория по физика стартира проект за създаване на водородни бензиностанции на остров Уайт в южната част на Англия. В хода на проекта наречен EcoIsland на остров Уайт се планира да се създаде необходимата инфраструктура за производство, съхраняване и използване на водородно гориво.
На първия етап се планира да се изградят две бензиностанции, предназначени да осигурят гориво за 20 камиони и други превозни средства, които се движат с водород гориво.
Водородно гориво ще се произвежда за сметка на използването на излишната електроенергия. Например, може да се използва „излишъка“ от енергия, генерирана нощем от вятърни турбини.
За производство на водород ще се използва само енергия, получена от възобновяеми източници. С този подход, емисиите на въглероден диоксид в атмосферата ще намалеят до нула.
Една от задачите на проекта е да допринасе за правилното разпределение на енергията и да осигури баланс между търсенето и предлагането. Производство на водородното гориво може да бъде добър начин за използване на електроенергия, която е в излишък по време на периоди на по-малко потребление.
Задачата на Националната физическа лаборатория в проекта е да се следи за съответствие с международния стандарт ISO 14687-2 за качеството на водородно гориво. В допълнение, изследователите ще осигуряват техническа подкрепа за процеса на подбора на пробите за измерванията.
Информацията и опита по време на проекта EcoIsland ще бъде полезен при прилагането на програмата на държавния план UKH2Mobility, според който гориво водород трябва да бъде достъпен на пазара в Обединеното кралство към 2014 г.

Веднъж Суворов извикал един от офицерите си, който се отличавал с прекомерната си словоохотливост. Затваряйки вратата Суворов си дал вид, че ще му повери накакъва секретна тайна. Той казал на офицера:
– Вие имате един много зъл враг, който на всяка крачка ви пакости.
Разтревожен от новината, офицерът започнал да прехвърла бързо враговете си. Той изговарял на глас имената им, но Суворов все махал с ръка и казвал:
– Не, не е този.
Тогава Суворов приближил на пръсти до прозореца, а после до вратата, като проверявал дали някой не ги подслушва и пошепнал на офицера:
– Изплезете си езика!
Офицерът се подчинил. Тогава Суворов сочейки езика му казал:
– Ето вашият най-зъл враг!
Много беди са били причинени и се причиняват от неумелото използване на езика. Езикът е най-добрият и най-вредния орган у човека. Той е малък, но чрез него се правят велики дела.
Колко много зло има в неубоздания език!

Старейшините и обредни празници намаляват нивото на насилие сред папуасите.
Американски антрополог Полин Виснер от Университета на Юта, заедно си колега Нитце Pupu от Нова Гвинея е показал, че папуасите са в състояние да спрат кървавите войни, ако се обърнат към старейшината и в ритуала пият Coca-Cola.
Виснер повече от 30 години е изследвал обичаите на корените жители на провинция Анг. Тя има население около 400-500 хиляди човека. Папуасите от тази провинция са разделени в кланове по 350-1000 човека, който се оформят като политически обединения. Те периодично водат войни помежду си.
До 1990 г. в конфликтите са използвали лъкове и стрели, тъй като използването на огнестрелно оръжие било забранено от старейшините. Броя на жертвите при сблъсъка на клановете бил не повече от четирима души. Но след това властта в района завзели търговците на оръжия, което подронило авторитета на старейшините.
Папуасите започва да водят кървави войни, в които широко се използвало огнестрелно оръжия. В резултат на това, средният брой на жертвите в конфликтите между клановете достигнал 18 човека.
През последните 20 години били убити близо 5000души, а в сблъсъците участвали предимно млади хора.
Най накрая 2000-то население уставило конфликтите и отново се обърнало към старейшините. Те въстановили традиционните си ритуали. Нарушителят заглаждал вината си като давал нещо на пострадалия. За да се избегне войната, предизвикана от убит човек, достатъчно било да се дадат 26 заклани свине.

Независимо от създадените схеми за социален паразитизъм, на мравките робовладелци често се налага да имат работа с мравките роби, които престават да се грижат за господстващото потомство и убиват ларвите на господарите.
Привикнали сме да мислим за мравките, като неуморими труженици, работещи за доброто на колонията си. Въпреки това, необичайното развитие на способностите за самоорганизация, довели до това, че много видове мравки преминали на своеобразен социален паразитизъм. Така северноамериканските  Protomognathus americanus нападали гнездата на Temnothorax longispinosus.
Възрастните потомци убивали, а потомците взимали със себе си, като роби. В чуждото гнездо поробените мравки се грижели за яйцата и личинките. Те ги чистели и хранели. Този начин на живот води до катастрофи.
Преди няколко години, изследователи от университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц открили, че поробените видове атакували яйцата и ларвите, за които те трябвало да се грижат.  „Въстаналите роби“ не са изолиран случай в лабораторията, а често срещана ситуация.
Учените са установили, какъв процент от поколението мравки оцеляват. Броят на оцелелите ларви варира от 27% до 58% и горната цифра е още по-висока, когато ларвите се възпитават без робите и достига 85%. Робите мравки разбирали, че се грижат за чужди ларви от издадените непознати феромони на обектите и спирали да се грижат за тях и ги унищожавали.
Мравките роби не постигат никакво облекчение на живота си при бунт, но в замяна на това намаляват растежа на чуждата колония. Това означава, че хищническите набези ще бъдат по-малко. Мравките роби ще помогнат и на други колонии, които трябва да се справят с нашественика.
Ако робите не се бунтуват охотно, това означава, че няма наблизо техни близки и те не намират особен смисъл да се стараят.