След първите 100 грама алкохол ти се иска да почнеш отначало и да вземеш още по-големи дози от алкохолната напитка.
След 200 грама си преизпълнен с любов към ближния, особено ако събеседника ти е жена.
След 300 всички наоколо са ви братя и ви се иска за тях да изпиете по една глътка, но на 400 всички наоколо стават скотове.
500 грама е вече философска доза. Мозъкът е преизпълнен с гениални идеи, но пустата му уста не може да ги преведе на български език.
На 600 се издигате на главозамайваща височина, след което започвате да повръщате.
Към 700-800 не помните нищо, но очевидци ви уверяват, че сте натрошили всичко, което е попаднало под ръката ви.
На 900 се появява съжаление, че живота ви почти е преминал, а не сте посадили поне едно дърво, къща не сте построили, син не сте отгледали. Иска ви се всичко да промените  и ставайки успявате леко да се залюлеете и да се строполите на пода. Отдолу се разнася смело гласа ви:
– Келнер още 100 грама на трета маса. За всички присъстващи дами….
1000… един литър е останал по-малко в света.

През 1897 г. в няколко точки на Лондон инсталирали газови фенери.
Тези апарати не само осветявали улиците, но и работели като автомати предлагащи горещо кафе, чай и какао.
Като допълнение, от тези автомати можело да се купят цигари и пощенски картички.
В един от моделите имало дори телеграф, по който можело да се предават съобщения в Скотланд Ярд. И всичко това е работило само на газ.

Настъпила вечерта. Един човек взел една малка запалена свещичка и започнал да се изкачва с нея по една дълга и вита стълба.
– Къде отиваме? – попитала свещичката.
– Ще се изкачим на кулата, за да осветим пътя на корабите.
– Но нито един кораб не би могъл да види моя пламък, –  възразила свещичката.
– Дори светлината ти да е слаба, казал човекът, ти продължавай да светиш колкото можеш, а останалото остави на мен.
Стигнали върха на кулата. Човекът приближил към една голяма лампа и я запалил с помощта на малката свещичка. Скоро големите огледала зад лампата отразили лъчите и светлината се разпръснала на километри наоколо, навътре в морето, осветявайки пътя на корабите.
Така както една малка свещичка може да запали огромен огън и да посочи пътя на хората, така пламъкът в твоето сърце и добрите ти дела могат да променят живота на мнозина, дори и да не го осъзнаваш.
Просто бъди светлина за хората около теб, като фар който направлява корабите към безопасното пристанище.

Веднъж един човек попитал един мъдрец.
– Защо трябва да спазвам заповедите на Бога, когато не разбирам тяхното значение?
– Когато си болен ти се обръщаш към лекар, – казал мъдреца, – и лекарят ти дава лекарство. Знаеш ли защо ти дава точно това лекарство, а не друго? Не, но се доверяваш на лекаря, който лекува тялото ти и приемаш лекарството.
Нима по-малко трябва да се доверяваш на Бога, който лекува душата ти?

В едно село живеел самотен старец. Вечер близо до дома му играели деца. Игрите както винаги били придружени със силни викове.
На старецът му омръзнало всичко това и една вечер поканил децата на гости при себе си. Той им казал, че много харесва виковете и крясъците им и им обещал, че ако всяка вечер идват и играят много шумно той ще им плаща по един лев.
На следващата вечер дошли, вдигнали страшен шум и получили обещаните пари. На другия ден децата не получили по лев, а по 50 стотинки, а на третата вечер само по 10 стотинки.
Старецът им казал:
– Мили деца, нямам повече пари. Не бих се съгласил утре да дойдете и да виката просто така.
Децата били много разочаровани и казали, че повече няма да дойдат. Струва ли си да изразходват толкова много сили безплатно.