На 21 декември 2012 г. Anonymous  планира да пусне безопасна онлайн платформа TYLER за публикуване на информация за правителствата на различни страни, включително САЩ, които скриват данни от съгражданите си.
Група от Anonymous е говорила за конфликт при принудително събиране на средства и липсата на прозрачност във финансовите отчетни на WikiLeaks. Ставало е дума и за нарушаване на етичните норми.
TYLER е основани от Anonymous и неговите съюзници. Днес работи проектът PAR-Anoia. Миналата година е пуснат LocalLeaks и HackerLeaks.
Какво прави TYLER уникален в качеството си на разобличителен източник? Той няма стационарен сървър в Anonymous.
В TYLER се използва принципа на децентрализация и партньорската мрежа, основана на равнопоставеност на участниците. Теоретично, това го прави аналог на BitCoin или други P2P платформи, които не е невъзможно да се атакуват или да се затворят.

В по-дългосрочен план Япония ще създаде космически транспорт за голям брой хора, който ще ги прехвърля от едно място на друго.
Японската космическа агенция JAXA е публикувала модел на космическата капсула с обем 15 кубически метра, която прилича на капсулата Dream Chaser на компанията Sierra Nevada. Последната има товароподемност от 400 кг и може да се използва за превоз на хора или товари.
В JAXA работят над мини-совалка за пилотиран полет, която ще тежи около 12 тона и ще бъде напълно заредена.
Обсъждат се възможности за създаване на две различни версии на капсулата, които ще отговарят на вътрешния обем на капсула SpaceX Dragon. Вариант с маса 6985 кг разполага със собствен парашут за меко кацане, а с маса 8980 кг има платното за по-точна кацане в рамките на 3 километра. Освен това, първата версия на капсулата е предназначена за кацане във вода, а вторият – само за твърда повърхност.  И двете версии на капсулите са предназначени за полети на ниска орбита.
Технически двете капсули се основават на модел HTV-R, който ще разшири възможностите на  HTV. Всички проектирани апарати са направени от  материали на леки сплави, а за гориво се използват екологично чисти суровини.

Здраво укрепената и смятана от съвременниците за непревземаема крепост Варна е останала под властта на Византия повече от петнадесет години, след като Асен и Петър са освободили България от ромейско робство. Тя била завзета с тридневен пристъп едва през март 1201 г. от Калоян.
За освобождението на Варна цар Калоян приложил един непознат за времето си прийом. Той заповядал да се построи огромна обсадна кула, висока колкото градските стени и с ширина на крепостния ров. Българите изтикали тази машина до стената и като я използували едновременно за стълба и мост, нахлули в крепостта, сломили съпротивата на защитниците и върнали Варна към отечеството.

Животните са оцветени по два начина: едни имат „защитна“ окраска, благодарение на която се сливат със заобикалящата среда и могат да се скрият, а други имат „насочваща“ окраска, която ги прави видими по няколко причини. Зайците се отличават с това, че са оцветени и по двата начина. Когато лежат в леговището си, в храсти или на земята, ушите, главата, гърбът и хълбоците им са сиви. Животните се сливат със земята и се виждат едва когато ги наближите, оцветени са „защитно“. Но в момента, в който заекът разбере, че приближаващият неприятел ще го открие, той скача на крака и тръгва да бяга. Сега той сваля цялата си окраска, сивотата сякаш изчезва безследно, настъпва мълниеносна промяна. Ушите му са снежнобели, с черни връхчета, краката бели, а опашката е черно петно върху ослепително бял фон. Сега заекът е черно-бял. Окраската му вече е „насочваща“. Как става това? Много просто. Предната част на ушите му е сива, а задната — черно-бяла.
Черната опашка, окръжаващото я бяло петно и краката са прилепнали до земята. Заекът седи върху тях. Когато той седне, сивият плащ се разпростира и някак се уголемява, но щом животното скочи на крака, плащът изведнъж се свива и се появяват всички бели и черни петна и докато преди цялата му окраска шепти: „Аз съм бучка пръст“, сега тя вика с пълен глас: „Аз съм заек!“
Защо заекът прави всичко това? Защо трябва едно плашливо създание, което крепи живота си единствено на своята бързина, да оповестява по такъв начин съществуването си на целия свят, вместо да се скрие? Сигурно има уважителна причина за това.
Положително съществува известна полза, инак заекът не би се държал така. Работата е в това, че ако тревогата се окаже лъжлива, заекът мигновено разсейва заблудата, като показва истинската си окраска. От друга страна, ако непознатият се окаже койот, лисица или куче, те моментално забелязват, че имат работа със заек, и „разбират“, че няма смисъл да си губят времето да го преследват. В същност те си „говорят“ Така: „Това е заек, а на открито не мога да го хвана“. Те се отказват от преследването и това, разбира се, спестява на заека много излишно припкане и безпокойство.
Черно-белите петна са „националният мундир“ и „флаг“ на зайците. При по-слабите зайци тези петна са по-матови, а при силните са много по-големи и по-ярки.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?