Вечер. Пиков час. Без да бързам, карам. Заел съм средната лента, не бързам. Гледам в огледалото ме следва черна кола.
Какво прави този? Притиска ме в крайната лява лента. Изравни се с мен. Изглежда на не повече от 30 години. Все повече ме притиска, но аз не намалявам скоростта и се държа на разстояние от него.
Застига ме, прави няколко криволичещи движения, бибитка ми, но аз не му обръщам внимание.
Виждам как размахва ръце, отваря предното си стъкло и вика:
– Спри!
Стигнахме до място, където беше по-свободно и можеше да ме задмине. Изведнъж спре пред мен и слезе от колата. Аз също спрях и слязох. Той отвори багажника си и ми подаде номер на кола, който приличаше на моя.
– Изтърва го. Прикрепи го по-здраво. Без него могат да те глобят доста солено.
Връчи ми задния номер на колата, който наскоро бе паднал. Усмихна ми се, качи се в колата си и потегли.
Стоях объркан, като си спомних жеста, който му бях показал по време на задръстването.

Подготвени са първите лабораторно тестове за образци на бетон с възстановяващи го бактерии.
Бактерии , по-точно техни спори, са пресовани в гранули, които вполследствие се прибавят в бетона. Гранулите се състоят предимно от калциев лактат, който след активирането на бактериите от водата, действа като хранителна среда за тях. Усвоявайки го, микроорганизмите изработват калцит и тези отпадъци от тяхната жизнедеятелност запълват образуващите се в бетона пукнатини. Така предотвратяват по-нататъшно разпространение на водата и корозията, без да се изгуби якостта на бетона.
Бактериите са особено ценни, защото избавят материала от микропукнатини с размер 0,2 мм. Те съхраняват своята жизненоспособност няколко десетилетия.
Ако новият материал се окаже 50% по-скъп, то стрителството на пътищата ще нарасне с 1-2 %, но това ще намали разходите за ремонт.

Австрийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е 875 км. Той се изминава за 5 дни. В състезанието обикновено участвали спортисти, специално обучени за това събитие. Обикновено тяхната възраст не надвишавала 30 години.
През 1983 г. много били изненадани, когато в деня на старта се появил 61-годишния Клиф Янг. Първоначално всички мислели, че той е дошъл да проследи състезанието. Бил облечен в работен гащеризон и галоши върху обувките.
Когато Клиф приближил масата, за да получи номер за участие в пробега, всички разбрали, че той възнамерява да пробяга разстоянието с останалите състезатели.
Клиф получил 64 номер и застанал на старта с останалите спортисти.  Снимачен екип се добрал до него и взел кратко интервю. Попитали го:
– Кой си ти и какво правиш тук?
– Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасище близо до Мелбърн.
– Наистина ли ще вземе участие в това състезание?
– Да.
– Имате ли спонсор?
– Не.
– Тогава ти едва ли ще достигнеш до финала.
– Ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне и коли. Едва преди 4 години успях да си купя кола. Когато се надигне буря, аз отивах да прибирам овцете. Ние имаме 2000 овце, които пасат на 2000 дка. Понякога ми се е случвало да гоня животните по 2-3 дни и то не беше лесно, но все пак ги хващах. Мисля, че могат да вземат участие в състезанието, защото дължината му може да се измине за два ден, а дават 5 дена за това.
Когато маратонът започнал професионалистите оставили Клиф далеко зад себе си. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали. Много хора наблюдавали състезанието по телевизията. Част от тях се молили Клиф да не умре по време на бягането.
Всеки от състезателите знаел, че след свършване на поредната дистанция има почивка. Така ежедневно 18 часа се бягало и 6 часа се спяло. Но Клиф Янг не знаел това.
На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Янг не е спал и цяла нощ е бягал, но дори и без да спи той бил далеч зад спортистите.
С всяка нощ той се приближавал до най-добрите спортисти и в последната нощ ги надминал. На сутринта в последния ден той бил далеко напред пред всички. Клиф не само пробягал супермаратона на 61 години, но и победил, като счупил досегашния рекорд. Той се превърнал в национален герой.
Клиф Янг преодоля 875 км в рамките на 5 дни, 15 часа и 4 минути.
Той не взел  нито една награда. Когато го наградили с 10,000 долара, той казал, че не е знае за наградата и е участвал в състезанието не е за пари. Без колебание решил да раздели парите на първите пет спортисти, които пристигнали след него. Австралия обикнала този планински овчар.
Много тренирани атлети знаят цялата процедура за това как да бягат и колко време да почиват на дистанциите. Те били убедени, че 61 годишен човек не може да пробяга този маратон. Но Клиф Янг не знаел всичко това.
Той дори не знаел, че атлетите могат да спят. Неговият ум е бил свободен от ограничени убеждения. Той просто искал да спечели. Представял си една овца, която бяга пред него и се опитвал да я достигне.

Мобилния телефон на лъва звъни. Той го взима и казва:
– Да, мила, скоро ще си дойда. Какво правя ли? С бика пием бира. Кога ще свършим ли? Ние почти свършихме, идвам след няколко минути. Какво да купя? Да, добре, непременно. Всичко ще купя!
Лъвът оставя телефона, а бикът се смее:
– Жена ти звъни, а ти веднага:“… да, да, идвам,… всичко ще купя. Не можеш ли да удариш с юмрук по масата и да кажеш: „Аз съм мъжът“.
А лъвът му казва:
– Братко, не се лъжи! Жена ти е крава, а моята е лъвица!

Много отдавна съществувало необикновенно село.  То се намирало на добро място, но имало голям проблем. В селото нямало вода, освен когато валял дъжд. За да се избавят от проблема старейшините решили да подпишат договор за ежедневна доставка на вода.
Двама човека изявили желание да се заемат с тази дейност и старейшините подписали договор с тях. Те предвидили, че състезавайки се по между си ще се намали цената на водата и снабдяването с нея ще е винаги осигурено.
Първият мъж, с когото сключили договора се казвал Ед и веднага се захванал за работа. Купил две еднакви кофи и започнал да носи вода, бягайки по пътеката към езерото, което се намирало на километри от селото. Той веднага започнал да печели пари. Работел от сутрин до вечер, напълвайки две големи баки с вода, като носел от езерото вода само с двете кофи. Всяка сутрин той трябвало да става рано, за да се убеди, че има достатъчно запаси от вода за нуждите на хората от селото. Това бил тежък и изморителен труд, но човекът се чувствал щастлив, нали печелел пари.
Другият мъж, получил договор от старейшините се наричал Бил. За известно време, той изчезнал от селото. Ед се радвал, защото нямал съперник и той получавал всичките пари за снабдяването с вода.
Бил си съставил план, основал малка корпорация, намерил четирима инвеститори и назначил президент на компанията. След месец той се върнал в селото и довел няколко строителя и един инженер. За година тази група построила мощен, неръждаем водопровод, който съединил езерото със селото.
При откриването Бил обявил, че неговата вода е по-чиста от тази на Ед. Той знаел за оплакванията на хората, че водата доставяна от Ед е мръсна. Бил обявил, че прясна вода ще има през всеки час на денонощието и това ще става през всичките дни на седмицата. Ед доставял вода само в работните дни на седмицата. След това Бил казал, че цената на водата ще намали с 75%, но това няма да влоши нито качеството, нито доставката. Хората одобрили всичко казано и отишли да видят водопроводния кран поставен в края на водопровода.
За да успее Ед също намалил цената с 75%. Купил още кофи, снабдил ги с весла и започнал да носи по четири кофи наведнъж. За да обслужва по-добре съселяните си той наел двамата си синове да работят през нощта и в почивните дни.
Когато синовете му отишли да учат в града, той им казал:
– Бързайте по-скоро да завършите обучението си, защото този бизнес в бъдеще ще принадлежи на вас.
Но синовете избрали друг път и не се върнали на село. Ед наел работници, но те искали по-високо заплащане. От там започнали и проблемите. Работниците искали повече пари и да носят само по една, а не по четири кофи.
Бил разбрал, че не само това село се нуждае от вода. Така той започнал да доставя вода в околните села за населението. Продавал евтино, качествено и бързо доставял суровината.
Бил живял щастливо в продължение на много години. а Ед работил усилено до края на живота си и постоянно имал финансови проблеми.