В нациска Германия било забранено да се приема Нобелова награда, след като през 1935 г. наградата за мир била връчена на противникът на национал-социализма Карл фон Осецки.
Немските физици Макс фон Лауе и Джеймс Франк поверили за съхранение своите златни медали на Нилс Бор.
Когато през 1940 г. германците окупирали Копенхаген, химикът де Хевеши разтворил медалите в царска вода.
След края на войната де Хевеши извлякъл скритото злато от царската вода и го предал в Шведската кралска академия на науките. Там излели отново медалите и повторно ги връчили на фон Кауе и Франк.

През 1979 г. датския актьор и комик Якоб Хаугард се кандитарирал за депутат в парламента на страната си с шеговита програма.
Той обещавал на избирателите си деня да се разпределя по схемата 8-8-8: Осем часа свободно време, осем часа почивка и осем часа сън.
Сред другите точки от програмата му най-популярни били: попътен вятър на велосипедната алея, по-добри прогнози на времето, по-малки опашки в супермаркетите и добавка Nutella, съдържаща лешници, какао и мляко, към войнишката храна.
През 1994 г. спечелил достатъчно гласове и заседавал в парламента на Дания 4 годими.

Съдържанието на злато в пепелта, образувана от изгарянето на суха утайка от отпадъчните води в японския град Сува, е 50 пъти повече от най-добрите златни мини.
Специалисти обесняват този факт с това, че в града са разположени много заводи по електроника, при производството, на които широко се използва злато и сплави съдържащи злато.
Инсталациите за добиване на благородния метал вече работят.

Ски скачач от трамплин не би искал попътен вятър. Той само му вреди.
За него по-добър е насрещния вятър. Благодарение, на който пред ските при полет се създава въздушна възглавница и той лети по-нататък.
За началото на скока спортиста отделя определено време, през което треньора се опитва да избере най-добрия момент за потегляне, отчитайки вятъра.
Смяната на ветровете по време на състезание, може да напрари неравни условията за учасниците.
Ако скиора има само попътен вятър, неговите шансове, даже и с най-добрата техника, рязко се снижават.

Лал Бихари фермер от най-гъсто населения индийски щат Утар-Прадеш през 1976 г. се опитал да събере документи за получаване на кредит.
Но установил, че по официални данни е мъртъв.
Оказало се, че чичо му, който искал да заграби земята му, дал подкуп на чиновник, който издал смъртен акт на  Бихари.
Новоизпечения „мъртвец“ не скръстил ръце и започнал борба за възвръщане на нормалния си статус. Но това успял да направи едва през 1994 г.
След възвръщането си в лагера на живите Лал Бихари основал Асоциация на мъртвите хора, която помага на други индийци да си върнат статуса на живи. Такива хора се оказали много.