Брамс винаги охотно помагал на всеки, който се нуждаел от помощ и това го правел от чисто сърце. Много му станал симпатичен чешкия композитор Антонин Дворжак, с който се запознал веднъж в Прага. Обикнал го с цялото си сърце.
Брамс настоявал Дворжак да отиде във Виена и му обещавал, че ще му помогне да си намери работа.
Дворжак се съмнявал в успеха на това начинание и се отказал под предлог, че живота в Прага е по-евтин.
– Нека това да не ви притеснява, – настоявал Брамс. – Вие напълно можете да разчитате на мен. Работата е там, скъпи Антонин, че аз имам състояние, но нямам деца, а да ги правя на тези години е твърде късно….
– Нима искате да ме осиновите? – засмял се Дворжак.

Младата тригодишна овчарка Тали кърми собственото си потомство заедно с новородени тигърчета. От малките зверчета се е отказала тигрицата Багира. Балата овчарка осиновила изоставените тигърчета, а след няколко дни сама се окучила.
Кучето с нежност се грижи за всичките малки палавници. Кърми всяко от тях и го облизва. Всичките тигърчета вече са получили имена. Едно от тях нарекли Тали на името на приемната им майка, а другите две Бос и Олимп.
Заедно с овчарката, кученцата и тигърчетата в дома на Наталия Степановна живеят три котки и един шарпей. Те, според стопанката, привикнали на изобилие от гости приели новородените като собствени.
За да подпомогнат Тали в кърменето, тигърчета се подхранват с козе мляко и „детски“ смески за животни.
Малките тигърчета ще срещнат Нова година в приемното си семейство. До това време те ще преминат от мляко на месна храна. А когато се научат самостоятелно да се хранят ще бъдат преместени в зоопарка.

Салвадор Дали, вече известен художник, отишъл в Париж във фабрика за мебели. Направил индивидуална поръчка. На лист хартия нарисувал, как искал да изглеждат поръчаните мебели и се поинтересувал:
– Колко ще струва всичко това?
Собственикът на фабриката, стар евреин, плеснал с ръце:
– Що за въпрос, господин Дали? Лично за вас ще направим всичко безплатно. Не забравяйте само, да подпишете своите скици.

Това е истинско ледниково езеро. Благодарение на пречупването на светлината в скалистото му дъно, то прелива във всички нюанси на синьо. което го прави загадъчно.
То е загадка, защото това се случва в края на юни, когато езерото е пълно с ледникова вода. През по-голямата част от годината езерото е много малко. Неговата площ е само 0,5 кв. км.
Езерото се намира в канадския Национален парк Банф. От източната страна го заобикалят стръмните склонове на планината Венкчемна.
Историята разказва, че през 1899 г., езерото привлякло Уолтър Уилкокс. Той разказвал, как седял около езерото и дълго се любувал на красотата му. Просто седял и разглеждал всяка негова особеност.
Нищо оттогава не се е променило, все още езеро се счита за едно от най-красивите езера в света.

В житието на Макарий Египетски се разказва как веднъж вървял със един от учениците си. Пътят минавал през гора. Ученикът изпреварил учителя си и изведнъж срещнал езически жрец.
– Отмести се, служителю на дявола! – извикал младежът.
Жрецът се разсърдил и с тоягата си ударил оскърбилия го. Младежът паднал. Малко по-нататък жрецът срещнал Макарий. Божият служител, неочаквайки поздрав казал:
– Бог да ви помага, скъпи братко! Нека Бог ти даде добър път!
Жрецът бил изненадан и поразен от поздрава. Той знаел, че Макарий е християнин.
– Аз съм езичник, – казал той, – защо ме наричаш брат? Освен това, преди малко ударих с тоягата си един от учениците ти. Сега ще ми пожелаеш ли добър път?
– Сега много повече ти желая добър път, защото ти вървиш по лош път, по пътя на злобата и отмъщението. А теa наричам брат, защото ние всички имаме един Творец – Господ и ние всички помежду сме братя.
Хората, които не познават Господа, често говорят и действат грубо, въздават зло за зло и хула за хула.
Те са различни, но много по-силна е силата на любовта, добротата, кротостта, смирението, търпението и грижата за ближните. Ние трябва да им покажем тази сила и Спасителят изпълни сърцата им с мир.