Това дърво се намира в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, в Сиера Невада.
През 19 век в района, където расте знаменитото дърво, изследователят Джон Мюир е забелязал гигантска секвоя. Той нарекал тази част от парка „Гигантска гора“ , която и днес продължава да носи това име.
Много туристи, поразени от големите размери, описват дървото на Генерал Шърман като червено-оранжев „камък“ върхът, на който не може да се види.
Дървото е наречено в чест на героя от гражданската война Уилям Шърман.
Фотографирани до огромната секвоя хората изглеждат крехки и малки.
Дълго време се е смятало, че това дърво е на 3 хиляди години, но последните изследвания определили неговата точна възраст – две хиляди години. Следователно това не е най-старото дърво в света.
Най-старото дърво в света е специален вид калифорнийски бор, който е на 4484 години. Той е бил отсечен през 1965 г. Съществува мнение, че на Земята съществуват 5 хиляди годишни дървета.
През зимата на 2006 г. дървото на Генерал Шърман е загубило част от своята корона. Паднал е най-големият клон на дървото, с дължина около 30 метра и диаметър 2 метра.
Когато клона паднал, той разрушил ограждението около него и пътя водещ към дървото. Дори и след този инцидент дървото не загубило статуса си на най-голямото дърво в света. Към него има специален път, така че хора с ограничени възможности могат да го видят. В края на пътя с тухлени плочки е показано до къде достигат корените на дървото.
Всяка година диаметъра на гиганта нараства почти с 1,5 см. Дървото на Генерал Шърман продължава да расте и добавя ежегодно дървесина, достатъчна за пет-шест стаен дом.
Кои животни могат да умрат от растежа на собствените си зъби
Обитаващите на някои индонезийски острови бабируси от семейството на свинете са известни с хипертрофирали горните и долните кучешки зъби на мъжките.
Тъй като горните кучешки зъби се наведе назад при по-старите животни, те могат да прераснат в кожата на челото.
В редки случаи, посоката на растежа на кучешките зъби по някаква причина може да се насочи към мозъка и да причини смъртта на животното.
Първият лаптоп
През 1968 г. е основана корпорация Intel, започвайки своя жизнен път с разработка на микропроцесор Intel 4004. Алан Кей се опитал да „изобрети бъдещето“, като решил да реализира идеята за преносим компютър, която трябвало да има размери на банкнота и да съхранява в себе си цялата необходима за потребителя информация.
През 1979 г. по заявка на НАСА било представено устройство “Grid Compass”, предшественик на съвремените лаптопи.
Неговият създател Уилям Могридж, станал първият човек, опитал се да въплъти идеята на Алан Кей в краен продукт дотолкова, доколкото са позволявали технологиите по това време.
В “Grid Compass” запомнящото устройство се състои от цилиндрични магнитни дискове, имащи капацитет 340 килобайта, памет която е била огромна за това време.
Корпуса на устройството е бил от магнезиева сплав. Дисплея бил на капака. Той бил електролуминисцентен. За сърце на Grid Compass е послужил процесор Intel 8086, с тактова честота 8 MHz.
Сто за едно
В един съботен ден свещеникът се отправил да благослови народа и да събере дарения за храма. Към вечерта, той стигнал до дома на местния художник. Влязъл в дома и с такова усърдие разпръсквал навсякъде със светена вода, че намокрил скиците за престоящото изписване на иконите в църквата.
Виждайки, че трудът му е отишъл напразно, художникът сериозно се разсърдил. За да прикрие грешката си свещеникът започнал да го успокоява:
– Не се сърди, сине мой, такъв е обичая! Аз постъпвам така, както ми повелява дълга, защото зная, че върша добро дело. Всеки, който върши правда се надява на Словото на Бога: „За всяко добро дело на земята, на небето ще бъде възнаграден стократно!“ Сто за един! Запомни тези думи и не се сърди.
Художникът почакал, докато словоохотливият проповедник излязал от работилницата му, а след това изтичал до прозореца.
Виждайки, че свещеникът излиза на улицата, той излял на главата му цяла кофа с вода.
– Приемай, свети отче! – извикал художникът от прозорецът. – Ето ти стократна награда от небето, за унищожените рисунки! Сто за едно!
Звезно небе вместо градските илюминации
За жителите на големите градове звезното небе изглежда тъмно и скучно. Осветлението на града, стотици хиляди мигащи светлини на автомобилите, осветени сгради с апартаменти и офиси, ярките неонови светлини, уличните лампи и декоративни гирлянди, лишава гражданите от удоволствие да погледат звездите над главата си, да намерят и видят съзвездията.
Само далеч от града, в гората или в планината, ние откриваме истинската красота на звездното небе. Какво щяхме да видим, ако в продължение на няколко минути, целият град потъна в мрак?
Фотограф Тиери Коен безнадежден романтик, имал идея да „загаси“ гигантския мегаполис, за да покажем на хората това, което те се лишават без да напускат границите на града.
Живописният арт – проект фотографът е нарекъл Darkened Cities. Градът е потопен в тъмнинаа, осветен единствено от небето осеяно със звезди.
Тъмният и чист Шанхай, спокойният и тих Ню Йорк, мрачния Лос Анджелис, обездвижения Париж, мълчаливия Рио и печалния Сан Франциско изглеждат мъртви, изоставени, неуютни и студени…
Но това е до тогава, докато не обърнеш поглед към горната. част на фотографиите. Там всичко е вълшебно, безподобно, удивително. Небето сякаш е обсипано с милиарди диаманти, чийто блясък се прелива и се пречупва в светлината.
Разбира се, фотографа буквално не е „угасил“ светлините на града. Тези снимки той е получил настрани от града, но на същата географска ширина, за да получи същото разположение на звездите върху нощното небе. А след това е направел друга снимка чрез мало манипулация.
Малко вероятно е, ние някога да видим тези огромни селища такива, но представете си, това, което сме загубили в надпреварата за научен и технологичен напредък, комфорт и други материални блага.
Но това би било от полза за нас, не усещате ли?