Един актуален пример за това, че грижата за околната среда могат да доведат до финансова изгода, привежда холандския производител на детски колички Joolz.
Всяка картонена кутия, в която е опакована количка, съдържа инструкции за преобразуване на кутията в детско столче, къщичка за птички или абажур.
Тази идея успешно се реализира от австрийската компания DYV Living. Този производител на мебели предлага да не се изхвърля опаковката на закупените вещи, а да я превръщат в предмети от интериора, например, симпатична масичка за кафе.
Налице са всички предпоставки, главоболието на еколозите да стихне.
Представете си, коло полезна може да бъде една картонена кутия, като това знаят не само децата, но и възрастните.

Много хора построяват живота си върху една мечта. В някои случаи това се дължи на измамени надежди и нужди, изпитани в детството, в други се е подхранвало от трудностите, които среща младостта. Зает от поколенията преди това, многократно моделиран от други, човек приема почти като негова предложената му религия, раса или семейни връзки.

Благодарение на тези мечти не са малко тези, които се събуждат всяка сутрин с една илюзия и смятат, че е достойно да се живее така. Но мечтата носи често порочни претенции, понякога абсурди или глупави, които могат да бъдат същинско проклятие.

В други случаи мечтата може да бъде добра, благородна и достойна. И един ден това, което сме мечтали се сбъдва. Тогава виждаме с изумление, че всичко се осъществява по начин, който никога не сме очаквали и че прилича толкова малко на това, което толкова много пъти сме си представяли.

В края на краищата откриваме, че не трябва да вървим след една мечта, тъй като ако не успеем да я постигнем, се превръщаме в източник на недоволство, с което заразяваме близките си, а ако се сбъдне, може да се превърне в реалност, много по-различна от желаната.

Всичко това показва нещо много важно, че главното е не да имаш надежда, а Този на Когото си я поверил.

Има неща, което ни кара да тъгуваме за мястото, което сме напуснали. И това ни се случва независимо дали сме видели там добро или обратното.

Споменените са свързали всичко, което е било хубаво и което сме загубили. Копнежът на сърцата ни може да бъде още по-горчив, ако съжаляваме, че преживяното е било лошо и че не сме постигнали онова, което сме можели, и че споменът ни е сведен до измамни надежди

Ходът на времето изтрива истинските контури на миналото така, както вълната заличава рисунките ни на морския пясък.

Накрая и най-лошото се изтрива, а най-доброто ни се струва по-хубаво, отколкото е било в действителност.

Когато сравняваме миналото с настоящето, изпитваме само болка и тежест в сърцето.

Това е една от основните причини, поради които не можем да изградим нито настоящето, нито бъдещето си въз основа на миналото. Онова време, което няма да се върне, не е било никога такова, както ни подсказва сърцето и ореола от неискреност, с който го обграждаме, само нн пречи да се радваме на настоящето и ни отдалечава от бъдещето, което би могло да бъде щастливо.

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.