Тя беше заболяла на шестнадесет години. Паднала на леда и получила частична парализа, от чиито последици не се възстанови напълно до края на живота си. След това падане лежала на легло две години, и то само по гръб. През това време викали всички известни лекари, но те се оказали безсилни. В онези дни много се говореше за доктор Продев, но някои го смятаха за шарлатанин.
Един ден Наско отишъл у тях и казал:
– Вие кого ли не сте викали, опитайте сега и този шарлатанин. Той сега е в града и лекува богатите скъпо, а бедните даром. Видях как сложи ръце над главата на Дечо, а после му взе патериците и оня закрачи, като че ли никога нищо не му е имало. Видях го да върши такива чудеса и с други сакати. Хайде, тук няма лъжа. Повикайте доктор Продев.
Докторът дошъл. Момичето лежало по гръб в леглото. Продев разтворил прозорците  и казал кратка, но гореща молитва. После прегърнал момичето през рамо и рекъл:
– А сега, дете мое, да поседнем.
Близките се уплашили и поискали да го спрат, но той не им обърнал внимание и привдигнал болната. Тя стояла седнала няколко минути, без да й призлее или да усети пристъп на слабост.
След това докторът казал:
– А сега, дете мое, да се поразходим.
Той й помогнал да стане и тя, опирайки се на ръката му, направила няколко крачки. Тогава Продев казал:
– Направих всичко, каквото можах. Но тя не е излекувана. И едва ли някога ще се излекува. Няма да може да ходи на големи разстояния, но ако всеки ден прави упражнения, скоро ще може да изминава стотина-двеста крачки и вероятно ще трябва да се задоволи с това до края на живота си.
Той взел за визитата 150 лева, но свършил работа за много повече. Защото от осемнадесетата до петдесет и шестата си година тя винаги можеше да измине няколкостотин крачки без почивка, а неведнъж се е случвало да изминава и по четвърт миля, без много да се умори.

Съпруга с майка си приготвят празнична вечеря. Майката пита:
– Къде отиде твоя?
– За хляб, – отговаря разсеяно дъщерята.
Майката се усмихна и каза:
– Това е добре. Между другото си спомних един анекдот: „Под трамвая се подала глава и мъртвите устни прошепнали: „Нали разбирате…отидох просто за хляб.“
Дъщерята възмутено:
– Това шега ли е, мамо?
Мъжът никакъв го няма. Звъни телефона, съпругата веднага грабна слушалката.
– С вас говорят от полицията. Вие близка ли сте на И.Л. Иванов, роден през 1980., отишъл да купи хляб на трамвайната спирка?
Съпругата изпаднала в истерия. Майка й веднага взе слушалката от нея:
– Така си и знаех! А кога можем да вземем тялото? – попитала тя спокойно.
Гласът от слушалката казал:
– Може и сега, преди да го изпратят в отрезвителното.

Гигантът в производството на спортни облекла, компанията „Пума“, започна да представя нови продукти, които са биоразложими или могат да се рециклират. Колекцията наречена InCycle, включва обувки, дрехи и аксесоари, които вместо да се хвърлят в кофата за боклук, в края на жизнения им цикъл, могат да бъдат върнати на компанията в рамките на програмата „Вземи ме“.
Биоразградимите компоненти на InCycle включват материали, които могат да бъдат разградени от микроорганизми в биологични вещества. Едно от необходимите условия за асортиментите, което е оценено като база в рамките на стандарта «Cradle to Cradle», се явява това, че суровия материал трябва да бъде от органични влакна без токсични материали и да се спазва определения международен стандарт за компостиране, с цел да се сведе до минимум въздействието им върху околната среда.
Преработени продукти, от своя страна, са изработени от метал, текстил и пластмаса, които могат повторно да бъдат използвани за други продукти. Те включват раница «PUMA Backpack» и яке «PUMA Track Jacket». Раница е изработена от полипропилен, които може да бъде смлян до основното вещество, а якето е направена от рециклиран полиестер, извлечен от използвани пластмасови бутилки.  И двата продукта използват еднородни материали, което е доказателство за възможността за цялостна преработка, включително и ципа. Якето може да се преобразува в гранулиран полиестер, който може да се използва като суровина за други продукти, произведени от рециклиран полиестер.
Колекция InCycle се появява в магазините на „Пума“ отскоро, което съвпадна с началото на програмата «Донеси ми Назад». Проведена заедно с глобалната компания за рециклиране I:CO, програмата ще допринесе за компостиране или рециклиране на продукти с помощта на, поставени в магазините, кошници за събиране на стоки за рециклиране. Купувачите ще могат да върнат тук продукти и от други марки.

Умрял един богат човек, за греховете, на който знаел целия свят. Погребали го тържествено, с епископи и много свещеници.
По това време отшелник бил нападнат и разкъсан от хиена.
Един монах, който видял тържественото изпращане на грешника и кървавите останки на праведника извикал към Господа:
– Господи, защо стана така? Защо даде на грешника добра смърт, а на праведния горчива?
Явил му се ангел от Господа и му обяснил:
– Този богат човек в живота си е направил едно добро дело, а пустинника е извършил само един грях. Тържественото погребение на богатия Бог е допуснал, заради едната му добрина и да покаже, че няма какво повече да чака на този свят. Чрез ужасната смърт на отшелникът Бог е искал да изличи единствения му грях, за да го възнагради горе на небето.
Внимавай в това, когато разсъждаваш за Божието съдилище и възложи всичките си надежди на своя Създател.
Не ревнувай злодея и не завиждай на вършещите беззаконие!

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?