В Туркменистан се намира газов кратер, който гори повече от 40 години.
В центъра на пустинята Каракум в Туркменистан се намира „Вратата на ада“. Именно така наричат местните газовия кратер Дарваза, заради непрекъснатото горене.
Диаметърът му е около 60 метра, а дълбочината 20 метра.
Този кратер се е образувал през 1971 г. по време на геологичното проучване на района.
Когато пробивали земята, изведнъж земята се срутила, образувайки голям кратер, от който изтичал газ.
За щастие, по времето на срутването, никой от изследователите не е наранен. Отделеният газ бил отровен. За да не отрови живеещите животни и хора в близост, решили да го запалят. Очаквали, че газът в кратера ще изгори, но той продължава да гори и до днес.
На близко се намират още два такива кратера. Но налягането на излизащия газ в тях е много слабо.

Независимо, че моя съсед беше по-възрастен, ние бяхме приятели. Той беше майстор, дограмата си направи съвсем сам. Ако трябваше нещо да се изпили или да се пробие отвор, аз отивах при него. А ако нещо трябваше да се поправи в електрическата част той идваше при мен.
След банята в събота често сядахме и си приказвахме. Освен мен в цялото село идваха ту за помощ, ту за инструмент.
Веднъж отидох при него. А той замислен…и от време на време поглажда плешивото си теме.
Накрая каза:
– Знаеш ли, съвсем започнах да остарявам. Изглежда склероза ме е налегнала. Преди една седмица, някой взе брадвата на заем и обеща на следващия ден да я върне, но кой беше не помня. А брадвата я няма! Ако не ми я върне в скоро време, аз отивам на кино.
– Не се тревожи, – опитах се да го успокоя, – разпитай, ще я върнат.
– Ти какво, – замаха с ръце той, – нима не познаваш нашите хора? Ако призная, че съм забравил на кого съм дал брадвата, направо я отпиши. Ако беше някой друг инструмент, можех да взема от някой друг, но брадвата е нужна на всеки. Опитвах се да си спомня, прехвърлях минали събития в главата си, но не се сетих. Голям склеротик съм станал. Убий ме не помня! Не, да ходя и да питам, това ще влоши нещата. Тук трябва да се приложи друга стратегия психологическа. Ти за брадвата на никого не казвай, аз до довечера ще измисля нещо.
Дойде вечерта. Топла и спокойна лятна вечер. Всичко е толкова тихо, че се чува как котките мяукат и патките крякат от близката ферма. Изведнъж тишината се наруши от силния вик на съседа:
– Ей,,….ах ти! Ще даваш ли брадвата или не? Две седмици минаха, а за ден я взе! Аз всичко помня! Утре да я донесеш!
На сутринта му се извинили и му върнали брадвата.
Ето на това се казва психологическа стратегия!

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.

Ако попаднете на необитаем остров първоначално може да ви изглежда забавно. Много хора мислят така, защото са гледали множество романтични филми, в които се описва дадената ситуация. Героите на тези филми започват да строят дом, търсят начин да си набавят храна, а през това време сюжета е запълнен с лични отношения, интересни ситуации, сприятеляване с маймуните, с говорещи папагали и накрая щастлив завършек.
Представете си, вашият кораб е претърпял корабокрушение и вие, може и с няколко души, сте се оказали на необитаем остров. В действителност това е страшно премеждие. На необитаемите острови живеят диви зверове, а ако на острова има хора, откъде знаете, че няма да ви изядат на обяд?
За такива случаи може би трябва да седнем и да научим морзовата азбука, но ние нямаме време, желание или просто не искаме да се занимаваме с това.
За такива случаи дизайнерът Ким Минсун е изобретил преводач на обикновени думи в морзова азбука. Той се състои от микрофон и VLC приемник.
Микрофон ви позволява да информирате с глас. Той се превръща в светлина, която съобщава, че вие ​​сте в беда, така че можете просто да включите светлината и минаващите край вас да ви забележат. Приемникът превежда азбуката на Морз на обичайния език за вас, така ще можете да разговаряте със спасителите си.
Тази вещ е безценна, но има един недостатък. Не всеки може да я използва, защото тя не може да превежда от всеки език. Тъй като дизайнерът по народност е китаец, може да се предполага, че устройството има „китайско-морзов“ превод. Възможно е китайският да се заменя с английски, тъй като всички го използват.
За по-широкото използване на устройството ще трябва да се поработи за въвеждане на многоезичен речник

Преди 3000 години в Китай започнали да замразяват плодови сокове. Принципа за приготвяне на прародителя на съвременния сладолед в това далечно минало бил много прост.
Снегът се смесвал с плодов сироп или сок. Това сега едва ли ще ни дойде наум, като се има в предвид „чистотата“ на снега при сегашната ни екология.
Рецептата за направа на сладолед е пренесена от Китай в Европа от пътешественика Марко Поло в края на XIII век.
Първоначално сладолед можело да се купи само през лятото.
Но когато през 1750 г. французинът Бюисон започнал да използва млечни продукти, сладоледа започнал да се произвежда и продава през цялата година.
Тъй като по това време хранителните добавки никой не е „химизирал“ сладоледа се е правел само от естествени продукти: сметана, белтъци от яйца, шоколад, касис, боровинки, както и други плодове.