Нямам нищо против това прилагателно,  то я определя правилно, но решително възразявам против възхищението, което то крие в себе си. Чистата, мила, наивна и неопетнена цивилизация струвала хиляди, милиони.
Какво е цивилизация? В нравствено отношение това е потискане на грозните страсти, повишаване на моралното ниво, а в духовно смъкване на идолите и възцаряване на Бога. В материално отношение това е хляб и справедливост за повечето хора. Такава е обикновената дефиниция, която всеки приема без възражение.
Нашата цивилизация е забележителна с някои специфични външни черти. Тя е забележителна с научните си и технически постижения, с материалната преситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още. Интересна е с разкриването на дълбоките тайни на природата, с победата над нейните сурови закони. Недостигната е с нечуваните си финансови и търговски успехи, с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се печелятт тези пари.  Невероятна е с размерите на частните си богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура. Забележителна е с нищетата. Изненадваща е с това изключително нейно отроче – организацията. Най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката, в защитата на работниците, в потискането на работниците, в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели и градски управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници.
Това е цивилизация, която ликвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции. Тя измисли хиляди излишни луксове и ги превръща в необходимост.  Създава хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях.  Свали Бога и въздига на неговия престол парите. Така религията напуска сърцето и се премества в устата.

Един ден, или по-скоро вечер, посетителите на известния Хайд парк изтръпнали от страх. Над зелените корони на дърветата се появила огромна триизмерна глава, като призрак, която започнала да разказва истории от живота на града, от неговото минало, настояще и бъдещи планове. Това изпълнение  наречено Emergence  било устроено от художникът Крейг Уолшм един от участниците на арт-проекта Art & About. в Сидни.
Този проект съчетава много улични инсталации, създадени от различни художници и никога не можеш да се досетиш отрано, какво са измислили за дадената вечер. Призрачни лица в дърветата на парка Крейг Уолшм и неговият екип не са избрали случайно. Факт е, че за гражданите Хайд парк е не само приятно място за разходки, излети и отдих на открито, но също и за градски събрания, митинги, протести и занимателни социални събития.
Огромните прозрачни лица по дърветата, са една илюзия, един фантом, проекция, която се основава на играта на светлината и сянката. Това е насочване специално оформени потоци от светлина към дърветата.
Не е учудващо, че в Хайд парк се събира тълпа от любопитни, които искат да видят тази невероятна гледка, и много идват и от други градове.
Известно е, че светлинната инсталация на Крейг Уолшм е правена в продължение на няколко години и с всяка изминала година усъвършенствайки уменията си авторът изненадва публиката с нови оригинални идеи.

Все повече млади и предприемчиви хора се захващат със свой бизнес. Хубавото в случая е, че над главата им никой не стой и най-важното целия капитал се контролира лично от тях. Когато се говори за бизнес рядко се споменава, че за да успее такова начинание се изисква пълно посвещение, както и във всяка друга работа съпроводена от успех.
Ето и малко от хитринките, които са използвали бизнесмени, за да успяват във фирмите и компаниите си.
Приятния мирис в повечето магазини е изкуствено създаден чрез ароматизатори освежаващи въздуха. Това  е също начин да се привличат купувачите да пазаруват. Особено ефективно този метод действа на гладни посетители.
В заведенията за бързо хранене често се включва бърза музика. Под ритъма на такава музика посетителите по-бързо консумират храната си и по-бързо освобождават местата на следващите.
През 20 век руският бизнесмен Николай Шустов решил да рекламира новия си коняк в заведенията. За целта наел млади мъже, които ходели по ресторанти, кръчми и заведения и си поръчвали „Шустовский коняк“. Естествено те не го получавали. Тогава устройвали скандал и вдигали врява, изразявайки своето недоволство. В резултат на това, всички научили за новия коняк и започнали да си го поръчват от креативни предприемачи.

Ражда се дете, най-голямото чудо, което става в едно семейство. Това не е само радост, но и голяма отговорност и желание да защитиш малкото същество. Но нашето желание е толкова голямо, че ние не забелязваме детето, неговите желания и чувства, неговите потребности за опознаване на околния свят. Стараем се да го вкараме в своите рамки на разбиране относно правилата на поведение. Искаме то да живее така, че на нас да ни е удобно! Но….
Ани бе много живо дете. Тя не можеше да стои на едно място и непрекъснато безпокоеше майка си. Веднъж майка ѝ не издържа и каза на своята умна и съобразителна дъщеря:
– Виж, Ани, колко съм изморена вечерно време. Трябва да се измисли нещо, за да не ме уморяваш толкова много.
– Да, мамо, ще направя всичко, което желаеш, – каза детето.
– Сега ще те изкъпя, а след това ще отидеш в своята стая, тихичко ще поседиш в нея около пет минути и ще се помолиш на Бога, да те направи добро момиче.
– Добре, така ще направя!
Ани отиде в своята стая, върна се след пет минути и каза:
– Мамо, аз се помолих. Не искам да се преуморяваш, за това се молих доста усърдно.
Но на следващия ден нищо не се измени. Майката укори Анито:
– Дъще, мислех, че си се молила?
– Мамо, аз толкова горещо се молих! Но ако Бог не ме е направил по-добра означава, че Той не може нищо да направи с мен или аз му харесвам такава каквато съм.
Колко е трудно да възприемаме децата такива каквито са….

Танцуваща мебел. А защо не? В нашето сиво ежедневие, понякога цветно, не достигат шегите.
Шеги, който да те срещат на входа на жилището ти, на които можеш да седнеш, които да подобрят настроението ти и да ти дадат желание да живееш и да твориш.
Колко често това не ни достига!
Времената са такива мрачни и обезкуражаващи, така че нека творенията на дизайнерите да ни накарат да се усмихнем и да погледнем света от друг ъгъл.
Танцуващи столове, циферблати на часовници с лица, столове без крака, с такива шеги дизайнерите привличали хората от незапомнени времена. Велможи от миналото, събирали колекции от тези удивителни предмети. Това било хоби, което преминавало в страст.
Сега ние се възхищаваме от колекциите им. Цяла индустрия от дизайнери и художници работи и създава нови удивителни творения.
Понякога това е полезно. Погледнеш, усмихнеш се и научаваш нещо ново. Колко малко ни трябва понякога.