Един мъж искал да помогне на жена си, която, според него, имала проблеми със слуха.
Веднъж той застанал зад гърба ѝ, отишъл в края на стаята и тихо казал:
– Чуваш ли ме?
Отговор нямало и той приближил, като повторил въпроса си:
– А сега чуваш ли ме?
Отново нямало резултата. Той дошъл още по-близо и попитал:
– Чуваш ли ме?
Така и не чул отговор от нея. Накрая застанал зад гърба ѝ и отново повторил въпроса си:
– Чуваш ли ме?
Тя се обърнала и му казала:
– За четвърти път ти казвам: Да!
Обикновено става така, ние си мислим, че с другия нещо не е наред, а се оказва, че проблема е в нас самите….

Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.

Много закони и формули знаем от училище, но замисляли ли сме се какво практическо приложение има всяко от тези знания?
Нека проследим разговорът между един учител и неговия ученик.
Учителят попита:
– Каква е зависимостта на нивото на водата в различните, но скачени съдове?
– Водата в съдовете винаги има еднакво ниво, – отговори бързо ученикът.
– А как може да се използва това? – изстреля следващия си въпрос учителят.
Момчето замълча. В очите му се четеше напрегнатост и дълбока мисъл. След пет минути вдигна глава и каза:
– Може да се построи и напълни с вода една висока кула. Ако по-ниската постройка е снабдена с водно захранване и е свързана с кулата, тогава ще имаме вода горе на покрива. Така тя ще бъде изтласкана нагоре от натиска на високата кула и няма да са нужни големи усилия за изпомпването ѝ на височина.
Можеш много да знаеш, но ако не знаеш как да го приложиш на практика, все едно нищо не знаеш.

В една кана има чиста вода, а в друга мляко, което е гъсто и трябва да се разреди. От първата кана се излива във втората толкова вода, че съдържаниети ѝ да се удвои. След това от втората кана се излива в първата толкова разредено мляко, че да се удвои първоначалното количество. След това се излива толкова течност във втората, че да се удвои първоначалното съдържание на втората кана.
Така в двете кани има еднакво количество мляко, но във втората има една доза повече вода, отколкото мляко.
Колко вода и колко мляко е имало в началото? И колко вода и мляко има във всяка кана накрая?
Помислете малко, напрегнете мозъка си и едва тогава погледнете решението, намиращо се по-надолу!
Тази задача може да се реши и на ум.

Отговор: Първоначално в първата кана е имало пет дози вода, а във втората две дози мляко. В края са били три дози вода и една доза мляко.
Нека отбележим количеството вода в първата кана с „а“, а количеството мляко във втората с „в“. Съотношението „а“ към „в“ е равно на 11 към 5, но ние все още не знаем дали това е истинското съотношение на водата и млякото, но нека да го приемем за сега така. Започваме процеса на преливането. Накрая имаме три единици вода и пет единици мляко във втората кана. Но това е невъзможно, защото втората кана съдържа накрая една мярка повече вода, отколкото мляко. За това трябва да започнем с 11 единици вода и 5 единици мляко. Накрая имаме 3 единици вода и 5 единици мляко във втората кана. От това, че имаме една мярка вода повече, отколкото мляко, следва да мислим, че 5 единици минус 3 единици съответстват на една мярка. И така определяме за една единица – 1/2 мярка. Следователно 11 единици вода са 5 и 1/2 мерки, а 5 единици мляко са 2 и 1/2 мерки

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.