Има много кътчета на планетата ни, който всеки от нас иска да посети. Но има и места, за който малко сме чували. Именно за такова място искам да ви разкажа.
Агурските водопади са свързани с легендата за Прометей. Според нея девойка на име Агур носела храна и вода на прикования титан, наказан от Зевс, за това, че е дал огън на хората. Веднъж орелът, който кълвял черният му дроб забелязал девойката. Тогава тя се ударил в земята и се превърнала в река.
Входът за Агурските водопади е платен. След преминаване на това „препятствие“ може да продължите и пеша и ще стигнете до ресторант „Кавказко село“ след него на 100 метра започва пътечка издълбана в скалата, още през 1911 г. от членовете на Кавказкото планинско дружество, Ако повървите 300 метра пътечката ще ви изведе до каньон.
В дълбините на каньона може да се види 3-метров водопад, който се излива в малко езеро, образувана от река  „Дяволската чаша“. В дясно  се намира пещерата „Дяволското място“. Ако тръгнете по  левия бряг ще попаднете на  малко мостче. От „Дяволската чаша“ пътеката отива рязко нагоре след това се снижава и стигате до първият Агурски водопад. Той се състои от две каскади, едната с височина 18 метра, а другата 12 метра. В подножието на този водопад се намира дълбок вир с прозрачно чиста вода. Тук можете да починете и да се изкъпете. От каньона до първия водопад е около 1,5 километра.
След това пътеката води до вторият водопад висок 23 метра. Този водопад се смята за най-красивият. Ако продължите ще стигнете до третия водопад , който е висок 21 метра. Този водопад може да се гледа само отгоре от една площадка приспособена за случая. По-нататък пътеката завива и достига паляна. От каньона до поляната разстоянието е около 2,5 километра.
Пътеката се изкачва към Орловите скали. Тези скали са наречени така, защото там преди са гнездели орли. Скалите предлагат отлична гледка към морето.
На височина 380 метра от морското равнище се намира статуята на Прометей. Срещу нея се възвишава планината Ахун.
Пътят към орловите скали е много труден и тежък. Близо до тях можете да стигнете и с кола. Върнете се до колата си и пътувайте до разклона, след това завийте към МЦ «Спутник» наляво има пътека, която води към Орловите скали.
Арурските водопади са защитени. Те се посещават от много туристи. Ако обичате разхидките в природата, не пропускайте тази възможност нищо, че се намира чак в Кавказ.

През 1887 г. жител ма Кънектики Еверет Хортън патентовал телескопична въдица от метал.
Идеята за направата й дошла в главата на обикновения машинист, една неделя, когато искал да отиде на риболов.
В Бристол, където живеел Хортън, бил пуритански град. Там не се разрешавало никакво развлечение на гражданите в неделя, включително и риболов.
Но Еверет не искал да се откаже така лесно от идеята си, за това направил въдица от метални тръби, които се вмъквали едни в други, превръщайки се в обикновенна пръчка.
По такъв начин той спокойно ходел на риболов, докато останалите не разбрали за неговото изобретение.
Тогава му дошла идеята да патентова въдицата и да започне масово производство на удобни въдици.

В Япония са създали най-малката печатна книга. Размерите й са 0,73 на 0, 01 милиметра. Тя не може да се чете без микроскоп.
Книгата има 22 страници, Нейното заглавие е „Сезонни цветя“. Тя е публикувана от компанията Toppan Printing, която се занимава с отпечатване на миниатюрни книги от 1964 г.
Компанията ще подаде заявка за Книгата на рекордите на Гинес.
До сега най-малката печатна книга е била „Хамелеон“. Тя е имала 30 страници. Дело е на сибиряка Анатолий Коненко. Той я е направил през 1996 г. Дължината на една страница от тази книга е 0,9 милиметра.
Най-малкото копие на печатна книга се счита канадската книга „Teeny Ted from Turnip Town“. Нейните размери са  0.07х0.10 мм. Буквите се направени върху парче от кристален силиций.

Това племе живяло някога навътре в либийската пустиня.
Западният вятър пресушил водата в съдовете им. А тази вода толкова трудно
са я събирали.
Останали без капка вода.
Насалите обявили война на вятъра и потеглили да го победят.
Вятарът задухал и ги покрил с пясък.
Те били погълнати и тогава насамоните завзели земята им.

Първите топки, направени от римляните, били от защити едно за друго парчета животинска кожа, пълни с въздух. По-късно през Средните векове, топките се правели от свински пикочни мехури, пълни с въздух. Странно, как ли са ги надували?
Първите топки за голф са били кожени торби напълнени със сварена птича перушина. Те летели много добре, преди да ги навали дъжда, тогава подгизвали и се късали.
През 50-те години на 19 век на някого му хрумнала идеята, че топките от голф могат да се правят от саподила. Но те не летели по права линия, като старите, за това преди това трябвало да се издраскат и износят.
Оказало се, че неравната повърхност на топката за голф захваща въздуха в миниатюрни вдлъбнатинки. Турболентния въздух се завихря около захванатия въздух и всъщност това е причината за по-бърз полет. За това и модерните топки за голф имат малки вдлъбнатинки.
Топката за крикет се върти само хоризонтално. Но при висока скорост, въздушната турбулентност я кара да се отклони, ако ръбът на шева й е гладък. Затова някои играчи на крикет заглаждат топката, като я търкат в панталоните си.
При скорост по-голяма от 100 км в час топката може да се отклони още повече. Особено ако ръбът на шева е неравен. За това някои играчи на крикет натриват топката с кал.
Топката за ръгби и американски футбол има заострени краища. Когато се хвърли напред, тя понякога отскача високо, понякога ниско. За това трудно се хваща, но лесно се хвърля.