Една жена отишла при един мъдрец и му казала:

– Ти ни събра с мъжа ми, сега ни разведи.

– Защо, какво се е случило? – попитал мъдрецът.

– Всички мъже се прибират навреме в домовете си, а моя все закъснява. Казва, че му се налагало да остане до  по-късно. Не искам да живея с мъж, който има такъв недостатък.

– Добре, – казал мъдрецът, – ще ви разведа, но при едно условие. Искам да  ми изпечеш питка, но всички продукти, които използваш ще вземеш от съседите си, като им обясниш причината.

Жената се прибрала и веднага се заела с питката. Отишла при една от съседките си и я помолила за кана с вода.

– Че у вас водата да не е свършила? – изумена я попитала съседката.

Жената й разказалаза причината поради, която поискала вода от нея. Другата я погледнала и започнала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – и продължила да разказва нерадостната си съдба.

Жената отишла при друга съседка и й поискала сол. И тази жена й се оплакала:

– Ех, да знаеш какъв е моя! – След което следвало поредното оплакване.

Така жената обиколила махалата, събрала продуктите за питката и се наслушала на оплакванията на другите жени.

Запретнала ръкави и омесила обещаното на мъдреца. На другата сутрин отишла при него, дала му хляба и казала:

– Със здраве да си я изядеш,  но не ме развеждай с мъжа ми.

– Защо така? Какво се е случило? – изненадано попитал мъдрецът.

– Събрах продуктите, както ме научи. Всяка жена, при която отидох ми се оплака от мъжа си. Оказа се, че моят е най-добрият.

Това направо си е било класически киберпънк.  Бъдещето е пред нас. Край град Вернон Британска Колумбия е станал инцидент.

Местните жители видели как прелетял странен механизъм с парашут. Той направил аварийно кацане в едно дърво близо до училището.

Оказало се, че това била експериментална летяща машина, от която до сега съществуват само пет екземпляра.

Устройството е комлектовано с автомобилен двигател и може да се движи по пътищата. За да излети или кацне му е необходима писта дълга 100 метра. Развива скорост 160 км/ч по шосе, а във въздуха 65 км/ч.

За сега конструкторите са получили лиценз за полет и изпитват апарата преди продажбата.

Петърчо пита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?

– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.

Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:

– И бебетата щъркелите ги донасят?

– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:

– Подаръците ги носи Дядо Мраз?

Майката отекчено:

– Както винаги.

Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:

– Тогава за какво държим татко?

Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.