Копчетата са се появили много преди нашата ера, но са се използвали за украшение.

През 12 и 13 век отново се говорило за копчета, но те имали вече друга функция. Служели за вмъкване в петлици и нямали вече декоративна роля.

В Средновековието копчетата станали толкова популярни аксесоари, че по броя им върху дрехата се определяло благосъстояниетто на човека.

Например, на едно от официалните облекла на френския крал Франциск I се наброявали 13 600 копчета.

На едно събрание обсъждали въпроса: „Кое е най-страшното, което може да ти се случи?“

Един казал:

– Болест.

Друг:

– Бедност.

Трети:

– Смърт.

Всички възможни страхове на хората били споменати. Накрая се обърнали към един мъдрец. Той казал:

–  Лошо е ако не се изпълни това, което искаш, но още по-лошо е, когато стане това, което не искаш.

Един съкурсник на Пушкин от лицея при случайни срещи често се хвалел с успехите си между жените и задавал нелепи въпроси. Веднъж той срещнал Пушкин и го попитал:

– Казват, че ти си „слънцето“ на руската поезия, но аз не съм много съгласен с това. Моята жена също ме нарича „слънчице“. Как мислиш, какво е сходството между мен и слънцето?

– И на теб и на слънцето не може да се погледне без да се намръщи човек, – отговорил поетът.

Лондонският „Обзъвър“ на 18 март 2001 г. е съобщил, че британската полиция обмисля използването на американската Моторизирана система за отказване.

Тази система е известна като „зашеметител“, използващ „насочен лъч“.

Когато влезе в контакт с кожата, създава неприятно усещане за парене. Според Пентагона лъчът не причинява трайни увредания. Никой не е ранен, а тълпата или вражеските войници се разпръскват.

Оръжието използва същия лъч, който можем да открием в микровълновата фурна. Движейки се със скоростта на светлината, той прониква на по-малко от милиметър под кожата и бързо загрява повърхността й. Това предизвиква защитната реакция на тялото – усещане за болка. В момента, когато човек се озове извън обсега на лъча, болката изчезва. Кой знае какви оръжия във въздуха, водата и храната експериментират върху нас.

Тя се усмихваше, когато хората й се подиграваха на това, което мислише  или правеше.

– Не позволявай да те разстройват, – ми казваше тя, когато се ядосвах. – Така върви историята. Трябва да мине много време, за да се промени нещо. Всеки, който се опитва да го направи, е жестоко осмиван от тези, които искат нещата да останат същите. Виж борците за отмяна на робството. Как ли не са ги наричали? „Натрапници, глупаци, смутители“. Погледни жените, които са се борили да гласуват. Наричали ги: „Агресивни мъжкарани! Вандали! Срам за женския пол!“ Подигравките само доказват, че сме на прав път.

Лошото е, когато хората от властта не те забелязват. Щом започнат да те хулят и да викат, че си заблуден глупак, вече си силен. Тогава те започват сериозно да се притесняват. И изведнъж си не само глупак, но и много опасен. Опитват се да накарат тези, които не са на твоя страна, да ти се подиграват.

Ако не могат да те оборят с аргументи, замерят те с каквото им попадне.

Когато забележиш, че опонентите започват лично да се заяждат с теб, бъди сигурен, че вървиш към победа.