Днес слънцето грейна по-ярко, издигна се нависоко. Събуди се радостта и копнежа за нещо ново. Празник е. Бележим светъл ден, в който се е появило българското писмо, което толкова много обичам да попивам.

Благодарение на Кирил и Методий, то се е появило по нашите земи. Било е светилник през вековете на народа ни. Водило ни е към свобода и ни е помагало да открием истината.

И ето там една сянка преминала прз вековете, приведена стои над куп листа. Слабата светлина на свещта се отразява върху изпитото и уморено лице на мъж в черно расо. Перото едва доловимо поскърцва по пергамента.

Там върху тези листа се раждат интересни завъртулки запечатали в себе си звуците на човешката реч. Слееш ли ги, ще чуеш прекрасна песен възхваляваща Твореца на всичко видимо и невидимо.

От там те ще тръгнат през тъмните векове, за да помогнат на един народ да се изправи, да издържи под чуждото иго и да отстои правото си да съществува.

Днес те са утеха и насърчение, бликнала любов и неудържим устрем, неспирен поток изпълнен с хармония, съчетаващ нежност, надежда, вяра и съпричасност.

Какво бихме правили днес без тях? Малка върволица, започнала от 44 и стигнала до 30 знака.

Подреди ги правилно и ще зазвучи прекрасната музика на словото, изпълнила със светлина множесто редове.

През 1971 г. бил открит причинителят на холера във водохранилището под Новосибирск. В район имало опасност да се разпространи заразата.

П. Бургасов бързо събрал ръководителите на промишлените предприятия и се обърнал с молба към тях да изхвърлят веднага в канализацията всички киселинни материали, въпреки, че това било нарушение на правилата.

Тази забрана била продиктувана от това, че киселинните отпадъци могат да разядат канализационната система.

По този начин възможната епидемия била предотвратена.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Един глухоням се нуждаел от острилка за моливи. Той влязъл в един магазин за канцеларски принадлежности и за да покаже какво иска, направил следното.

С показалеца на лявата си ръка бръкнал в лявото си ухо и го завъртял. Продавачката се досетила, че иска острилка.

На един сляп човек му били необходими ножици. Той влязъл в същия магазин. Как ще обясни на продавачката, че търси ножици?

Мислете внимателно! Просто и елементарно е. Е, напрегнете малко мозъка си!

Отговор: Слепият просто ще каже: „Дайте ми, моля, една ножица“.

Хората се интересуват повече от това, което не ги засяга.

В автобуса пътува жена и разговаря по мобилния си телефон.

– ….. представяш ли си, Лили, отивам в спалнята, а той там със съседката се върти в нашия креват. На пръсти се прокраднах и тихичко затворих вратата. …. О, мила, спирката ми, ……. довечера свършвам в шест и ще ти доразкажа.

Шест часа вечерта. Същата жена седи в автобуса. Изведнъж притичва един мъж и се качва в автобуса. Запъхтян, едва поемайки си дъх казва:

– Не закъснях ли? – поглежда към жената и я приканва, – Какво, отказахте ли се? Звънете бързо на Лилито!