Френският поет дадаист Тристан Тцара измислил “ метода на нарязването“.
При него текст на песен се нарязва на парчета с ножица. А получените фрагменти се използват за съставяне на нов текст, който много се отличава от изходния.
Тази техника е популяризирана от писателят битник Уилям Бероуз, които с нейна помощ е написал няколко романа. За разлика от дадаистите, Бероуз залепвал парчетата в нов текст не в произволен ред, а по смисъл.
Този метод на „нарязването“ е намерил широко приложение сред музикантите.
Например, по такъв начин са написани текстовете на някои песни на Дейвид Боуи. Водещият на Radiohead Том Йорк разбърквал в шапка редовете за написване на текст и ги използвал във всички песни от албума „Kid A“.

В американския град Сиракюс, щата Ню Йорк се намира квартал Типерери Хил. Населен е предимно от потомци на ирландски емигранти.
Тук се намира единственият светофар в света, на който зелената светлина е поставена отгоре, а червената отдолу.
Когато светофарът за първи път бил поставен през 1925 г., децата започнали да му чупят стъклата, защото символизиращият зелен цвят на Ирландия се намирал под червения на Британия.
След три години властите се предали и решили да разменят цветовете на светофара за постояно.

Мравките поради своята агресивност и ниска хранителна стойност са нежелателна плячка за птици и хищни оси.
Поради това широко е разпространена мимикрията под формата на мравки, която се използва от другите насекоми, като бръмбари, дървеници, кърлежи, мухи, богомолки.
Но лидер в това отношение се явяват представителите на членестоногите, паяците. Повече от 100 вида от тях така се маскират като мравки, че визуално можеш да ги отличиш само по броя на краката, 8 вместо 6.
Освен това тези паяци използват мимикрия, не толкова за защита, колкото да ловят самите мравки.
Те идват в мравуняка на своите 6 задни крака, а предните два представят като мравешки антени. След това подражавайки на поведението на мравките, изнасящи своите мъртви другари, отвличат жертвите си.

В Западна Суматра е построен мост от корените Jembatan Akar. За да построят този мост на жителите на Западна Суматра са им били необходими 26 години.

Те само насочвали корените на дърветата, растящи на противоположния бряг по бамбукова рамка, а всичко останало е направила вече природата.

Трийсет метровият мост съединява две малки селца и се експлоатира вече 100 години.

Това оръжие представлява алуминиева тръбичка с дължина половин метър. На единият му край се намира накрайник тризъбец, а на другия здрава гума с диаметър 10-15 мм с примка за палеца.

В тази примка се поставя палецът на дясната ръка и се фиксира средата на пиката. Когато рибата е открита и ловецът се намира близо до нея, гумата се отпуска и рибата се нанизва на „вилицата“.

Някои риболовци смятат, че ловенето на риба по този начин по-скоро е спорт, защото приспособлението е малко и уцелва само на метър. А това изисква определено напрежение на мускулите на ръката.

При използването на това приспособление трябва да се съблюдава техниката на безопасност. Много често подводничари, които са го използвали са се наранявали. А възстановяването им отнема доста време.

Цената му е като на арбалет. Но ако опитате можете да си направите и сами такова нещо.