Синът погледнал баща си и каза:

– Татко каква е разликата между ум и хитрост?

– Умът позволява да се решават сложни проблеми, – казал бащата, – а хитростта помага да ги заобиколим.

– И кое е по-полезно? – попитал синът.

– Полезен е преди всичко интелектът. Той избира кое е най-доброто. Дали да се заобиколи или да си вършим работата.

Нюйоркският полицай Лари Депримо дежурил на Таймс Скуеър, когато видял един възрастен бездомник да седи на тротоара пред магазин за обувки.

Той поговорил с него. Разбрал какъв размер обувки носи и си тръгнал. След известно време се върнал със нови зимни обувки и чорапи, и помогнал на бездомника да ги обуе.

Сцената била снимана с мобилен телефон, а полицая не знаел, че някой го наблюдава, да не говорим за снимки. Той просто помогнал на бедния и продължил да дежури.

Снимката била изпратена в полицията в Ню Йорк. Там познали полицая и публикували снимката на страница във Фейсбук.

Завършващите гимназия в сръбския град Пирот решили да се откажат от скъпите рокли и костюми за бала, за да дадат икономисаните пари на нуждаещите се. По време на акцията ученици и преподаватели събрали 310 000 динара, които били предадени на три семейства с тежко болни деца.

След тържеството в гимназията, випусниците преминали през центъра на града с тениски с надпис на гърба : „Вашите пет минути на блясък са нечия цел в живота“.

На Филипините им затвор, за който знае цял свят. Своята известност той не дължи на своя контингент или суровите условия прилагани към затворниците, а благодарение на необичайния подход по въпроса за превъзпитание на престъпниците.

Администрацията на филипинския Провинциален център за задържане и рехабилитация в град Себу превъзпитава затворниците чрез танци. Тази методика има възпитателен ефект и е донесла на затвора световна слава.

Автор на тази идея е консултанта по безопасността Байрон Гарсиа, чиято дейност се заключавала в потушаване на бунтове. Той решил да съсредоточи усилията си към профилактика на престъпността и измислил интересно занимание за обитателите на затвора.

Първото видео с масови танци на затворници в затворнически униформи се появи в YouTube преди три години и тези кадри обходиха целия свят. От тогава затворнически записи на танци се появяват в Интернет постоянно. Престъпниците се превръщат в класически танцьори и се стараят да не пропуснат нито един световен хит. В града този затвор се е превърнал в туристическа атракция.

Въпреки това световната слава не се е отразила на условията на живот за затворниците, които както и по-рано живеят при строг режим. Спят на корави нарове в камери за 10 и повече човека и се хранят доста оскъдно.

Танците са неизменна точка от дневния ред и никой не пита затворниците за техните желания и предпочитания. От тренировки се освобождават болните и старците, а останалите се гонят масово на занятията и представленията. Много от тях с желание участват в тези мероприятия, тъй като тези занимания се явяват отдушник и единствената им радост в живота.

Двама от затворниците са направили танците своя професия и след като били освободени от затвора станали професионални танцьори.

Професор Алан Дейвид Сокал е математик и физик. Научните му търсения са насочени към статистическата физика и комбинаториката. Той се отличава с добро чувство за хумор.

Така през 1996 г. в списание „Social Text“ Сокал публикувал статия с гръмкото заглавие „Престъпната граница към въпроса за трансформативната херменевтика на квантовата гравитация“, където изкусно жонглирайки с физически термини, фактически се изсмял на съвременния еснафски подход към науката.

Много научно-популярни издания, по-скоро популярни, отколкото научни печатат на своите страници откровена ерес, нямаща нищо общо с физиката, ако тя е написана красиво и подредено.

Своята „шега“ ученият по-късно разкрил на страниците на друго списание „Lingua Franca“.