Наистина ли рибата е полезна за мозъка? Този мит се е родил в резултата на псевдоизследванията на немския лекар и натурфилософ Фридрих Бюхнер, който е открил фосфор в човешкия мозък и дошъл до заключението, че това вещество е катализатор на мисленето.

В действителност, на нашето тяло не му е необходима риба като незаменим източник на фосфор. Достатъчно е консумацията на яйца, месо, мляко и плодове, а за добрата работа на мозъка изобщо не е нужен фосфор.

За него не е нужно риба, а яйца, които съдържат аминокиселини и витамин А.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.

Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.

От гръцки ιδιοσυνκρασία, буквално означава „собствен“ + „смесване“, в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда .

Понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното – неестественото влечение към такива.

В медицината означава индивидуална особеност на организма да реагира отрицателно на известни храни, сетивни възприятия и други.

В разговорната реч това най-често се изразява като: „Не мога да понасям“, „Като си помисля само и ми се разваля настроението“.

Отхвърляне , продиктувано преди всичко от вкус, а не от физиология или психика. Това не е алергия. Индиосинкразията за разлика от алергията няма рационални корени и разумно оправдание, тя винаги е индивидуална и се появява спонтанно.

Александър Суворов не е понасял огледалата. В домовете, в които пребивавал, ги махали или ги покривали.

Йосиф Бродски не можел да търпи две неща. Не понасял, когато се пеят стихове. Веднъж с китара разбил главата на изпълнителя. Не можел да търпи и всичко свързано с Франция и френския език.

На Алберт Айнщайн се приписват страни битови особености. Не обичал да носи чорапи и използвал всяка възможност да не ги обува…..

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.