Много фотолюбители, които имат десетина години стаж не могат да попаднат в категорията професионален фотограф. А нигериецът Онафуджари Ремет е успял само за три години да направи това.

Роден е през 2010 г. в Лагос. Той започнал да фотографира, преди да проговори. Само на три години е станал най-популярната личност в града и сред фотографите.

Снимките, които прави това тригодишно нигерийско момче поразяват със своята простота, лаконичност и ъгъл на наблюдение.

Шегаджиите наричат фотографиите на Онафуджари Ремет „снимки от коляно“, намеквайки за ниският ръст и възрастта на автора. Но именно този фактор прави дадените работи уникални.

В обектива на Ремет попадат сцени от обичайния живот на жителите на Лагос. Бедност, нищета, но и безкраен оптимизъм царящ по улиците на столицата на Нигерия.

Важна тема в неговото творчество е семейството. Момчето с удоволствие снима своите роднини, в това число и по-голямата си сестра в традиционна нигерийска носия.

Творчеството на Онафуджари Ремет принадлежи не само на неговото семейство, но и на фото обществото.

През юни 2013 г. била открита изложба на този млад фотограф в една от галериите на Лагос.

За мостовете може да се говори много. Съществуват огромно количество оригинални мостове, които поразяват със своята красота, необичайност, сложна конструкция, неочаквани размери…

Освен високите, дългите и необикновени мостове съществуват и малки по размер. Няма да разглеждаме градинските мостове, прекараните през ручеи или такива подобни.

Обект на нашето внимание е най-късият мост в света – Завикон Айланд. Дължината му е само 10 метра.. Свързва два острова принадлежащи на различни държави. Единият остров е на Канада, а другият на САЩ.

Оригинално е, нали?

Мястото е много популярно сред туристите. Къде другаде може да се види такова нещо?

В един ясен слънчев ден към един овчар, който мирно си пасял овцете се приближила луксозна кола. От нея слязъл добре облечен мъж и казал на овчаря:
– Добър ден! Мога точно да ви кажа, колко точно овце имате в стадото си. Ако данните ми се окажат верни, аз ще си взема една овца. Договорихме ли се?!
Овчарят се усмихнал и се съгласил.
Младият мъж извадил от колата лаптоп, сателитен телефон и се включил към Интернет. Събрал необходимата информация, систематизирал я, проанализирал получените данни и след няколко часа съобщил резултата на овчаря:
– В стадото си имате 420 глави добитък.
След това грабнал една овца, сложил я в багажника си и се приготвил да си тръгне.
Тогава овчарят му казал:
– Почакай! Изкаш ли да ти кажа кой си и какво те очаква в най-близко време? Но ако се окажа прав ще ми върнеш овцата.
Младият човек се съгласил.
– Ти си бизнес консултант и сега позорно ще се прибереш обратно. От къде разбрах ли? Всичко е много просто. Никой не те е викал тук, но ти дойде и веднага започна да предлагаш услугите си срещу заплащане. Съобщи ми това, което си знаех и преди. Ти съвсем не знаеш за какво да използваш техниката и възможностите, които притежаваш. За това бъди така добър, извади овцата от багажника и я върни обратно в стадото.

Тази година, в Монреал, Канада, 200 градинари от цял ​​свят са представили 40 живи скулптури, създадени от 22 000 различни вида растения!

За украса на зелените скулптури са били използвани 3 милиона цвята!

Тези произведения на изкуството ще могат да се видят до 29 септември тази година в оранжерийния комплекс на Монреалската Ботаническата градина.

Каква красота и майсторство!

Учените са създали омнифобна повърхност, която отблъсква всеки вид течност.
Повърхности, които слабо се мокрят с вода, като парафина, се наричат хидрофобни. Тези, които не се навлажняват от масла се наричат олеофобни. В природата няма повърхност, която да отблъсква и водата и маслата. Ако има такава то тя се нарича омнифобна.
Такива повърхности се получават чрез покритие със специални вещества и текстурни основи. При тях мястото на контакта между капката и повърхността се свежда до минимум.
В новата разработка омнифобните свойства са за сметка на ситна метална мрежа от полимери. Под капките на течността в плетениците на мрежата се образуват мехурчета от въздух, които не им дават да се разтекат по повърхността.
Подобна повърхност може да се използва за защита на чувствителни детайли от химически увреждания. Авторите на проекта се демонстрирали това чрез пускане на алуминиева плочка в киселина.