Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

За шотландците в един тълковен речник била изказана насмешка.
Английският литератор Самюел Джонсън много често пренебрежително се изказвал за шотландците.
В шест томното издание на тълковния си речник, той е описал овеса като „зърно, което в Англия се дава на конете, а в Шотландия го ядат хора“.
Шотландския писател Джеймс Босуел, пускайки по-късно биография на Джонсън, отбелязал следния коментар относно горната забележка: „Ето защо в Англия се отглеждат прекрасни коне, а ние сме най-красивите хора.“

Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Графиня Хановер не вярвала, че Библията е Божие слово. Тя не вярвала във възкресението на мъртвите. Преди смъртта си разпоредила гробницата й да се изсече в скала и да се затвори с гранитна плоча, оградена с желязна каса. На гранита било написано: „Този гроб е вечен и никога няма да се отвори“. И нейното желание било изпълнено, т.е. всичко било направено гроба да не може да се отвори.
Но малко семенце от някакво дърво паднало в цепнатината на скалата и започнало да расте. Корените проникнали дълбоко в пролуката и разрушили гранитната плоча. Така гробът бил отворен.
Някои смятат, че в скалите могат да се скрият от Бога, но пред Него скалните грамади ще се преместят и земята сама ще „предаде мъртъвците“.
Във великия ден всички ще оживеят и злите, и добрите. Но различно ще бъде въздеянието им.
Всеки ще получи това, което му се полага според Божията правда.

Тази дума сме я наследили от литовците. Под „подъл“ човек те разбирали индивид с долен произход.
През XVIII век словосъчетанието „подли хора“ е официален термин. В държавните документи с този израз за обозначавали „нередовните“ граждани. Такива, които не принадлежат на основния състав от населението.
По правило те били черноработници, преселници от провинцията, неквалифицирана работна ръка, които живеели в града полулегално.
Едва в края на XVIII век думата „подлец“ е добила друго значение.
Днес я употребяваме в смисъл на мръсник, негодник, измамник, злодей, престъпник, човек, който е нетърпим за околните.