Хибрид от автомобил и мотоциклет

Все повече автомобилни гиганти разработват мощни, но безопасни екологични автомобили.
Не е останала по назад и компанията Volkswagen. Тя е създала проектът AERROW, едноместен хибрид от автомобил и мотоциклет с екологичен двигател и усъвършенствана система за сигурност.
AERROW е проектирана от Andreas Blazuna. Оборудвана е с хибриден TDI двигател и специална аеродинамична система присъщи за мотоциклетите.
При това тя има безопасна затворена кабина и просторен багажник, което е характерно за един автомобил.
Благодарение на електронни жироскопи, AERROW може да остане на колелата си дори при сблъсък с друго превозно средство.
Кабината на водача е направена в минималистичен стил и е оборудвана с волан и малък дисплей, който дава информация за превозното средство.

Кой вид изкуство, традиционно свързано с мъже е основано от жена

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.

Станете цигулка

Въпреки суровия и мрачен израз на лицето си, Паганини често обичал да се шегува. Съществуват не малко анекдоти, истински ли измислени, свързани с живота му. Ето и един от тях.

След един негов концерт негов почитател възторжено се обърнал към него:

– Маестро, готов съм да направя всичко, само и само да бъда до вас!

Паганини погледнал въодушевеното лице на мъжа и казал напълно сериозно:

– За това е нужно да станете цигулка Страдивариус.

Мозговладелец

Лудвиг ван Бетовен не обичал много брат си Йохан.

Брат му бил аптекар. Събирайки добър капитал той си купил имение и много се гордеел с това. За Новата 1823 г. Йохан изпратил картичка, която била подписана по следния начин:

Йохан ван Бетовен. Земеделец.“

Композиторът върнал картичката, като на гърба написал:

Лудвиг ван Бетовен. Мозговладелец“.

Не успяла

Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….