Синът се прибрал след поредната сесия при родителите си. Отворил хладилника и бил озадачен. От там го гледала гола красавица от списание „Плейбой“.
– Мамо, какво е това в хладилника? – попитал синът изненадан.
– Снимка. Залепих я там, за да ми пречи много да ям. Всеки път, когато отворя хладилника, за да хапна нещо, виждам снимката и си казвам: „Ето такава фигура бих искала да имам!“
– Е, какво помага ли? – заинтересувал се синът.
– И да , и не. Аз загубих пет килограма, но баща ти прибави десет.

Холандия е разположена на брега на Северно море и заема северозападната част на Средноевропейската равнина. Голяма част от нея се намира под морското равнище, но не е залята, благодарение на системи от язовири, които държат водата. Навсякъде, където водата от морето може да проникне във вътрешността на страната, холандците са построили високи и яки диги, за чието състояние трябва да следи всеки и да вдигне тревога, ако забележи, че някъде водата е пробила.
Една вечер едно осемгодишно момче се прибирало от гостуването на свои роднини. Вървейки по дигата на един язовир то дочуло бълбукане на вода. Момчето изтичало надолу и забелязало отвор, през който нахлувала вода. Тя се увеличавала и скоро можела да наводни града. Без много да мисли момчето скъсало единият си ръкав и затиснал образувалия се отвор. Водата спряла да тече, но не за дълго.
Тогава детето затиснало отвора с ръка и започнало да вика за помощ. Вече се стъмвало, а никой не идвал на помощ. Така момчето стояло  цяла нощ. Ръката му се вкоченила. Самото то замръзнало. Чувствало се много уморено. Цялото тяло го боляло, но не махнало ръката си от отвора.
На разсъмване от там минал свещеник, който се връщал от посещение при болен. Той чул слаби стонове, бързо слязъл долу и видял пребледнялото дете.
– Какво правиш тук? – попитал свещеникът.
– Одържам морето, – едва казало детето.
Свещеникът вдигнал тревога. Дошли хора и пробива в стената бил запълнен, а момчето отнесли в дома му.
Ние живеем в такава долина, където греха, злото и различни пороци със своите мътни води заплашват да залеят всичко. Господ ни призовава да застанем в пролома и да не позволим на тази мръсотия да залее света.

В началото на 60-те във Варшава в ресторанта „Под крокодила“ международния майстор по шах граф Казимир Плятер обичал да играе на пари.
Полските играчи не харесвали надутия граф и решили да му дадат урок. За целта се обърнали към Михаил Тал, който цял живот си мечтаел да играе с графа.
– Плятер няма да те познае, – успокоил Тал един от приятелите му, –  защото навсякъде той вижда само себе си.
Михаил направил прекрасен спектакъл. Отначало, както се очаквало, загубил няколко партии, съблазнявайки графа, а после, когато залозите пораснали, го разгромил и го накарал да се раздели с три хиляди злоти, огромна сума за това време.
Парите били спечелени по честен начин, но тази весела „шахматна компания“ успяла да унищожи почти всички резерви на „Крокодила“.
На следващия ден Казимир Плятер гледал по телевизора, как шахматния крал при огромна публика играел няколко партии едновременно.

Политиката е била и си остава мръсна работа. В нея не можеш да останеш на повърхността, ако не усвоиш изкуството да говориш каквото е угодно с „честно изражение“ на лицето. Тази особеност се е проявявала във властта от незапомнени времена.
Един от най-ярките действащи фигури от такъв род бил древногръцкият оратор и пълководец Алкивиад, който е известен с това, че по време на Пелопонеската война два пъти е пребягал през линията на боевете.
От начало той бил  от страната на Атина и по всякакъв начин подклаждал и провокирал подновяването на военните действия срещу Спарта, а след това, страхувайки се от разследване на някои негови действия, побягнал към спартанците, които до скоро наричал свои врагове.
Алкивиад съобщил на спартанските военачалници някои ценни сведения, които едва не довели до поражението на Атина, но когато завистници от средата на спартанците едва не го убили, той отново станал верен атинянин.

Откриването на ДНК е едно от най-големите постижения в областта на науката. Генетичният код , който се намира в рамките на всеки един от нас е едно невероятно творение на Бога. Именно тези спирални молекули съдържат цялата информация за лицето, както и за бъдещите поколения.
Очевидно, учени от Харвардския университет са успели да разгадаят Божието послание криптирано в човешкия геном.  За изненада на генетици, в една от най- слабо известни части от човешкото ДНК, са установили фрагмент от 22 думи на арамейски.
В допълнение към думите, генетиците са намерили странни математически алгоритми, които не се срещат в природата. Този извод може да бъде показателен за реалното съществуване на Бог и дава преки доказателства за участието му в създаването на живот на Земята.
Арамейският е древен диалект. Учените са се обърнали за помощ към експерти, които са дешифрирани изненадващо съобщение в рамките на човешкия геном: „Поздравявам ви, деца мои. Аз съм Яхве, единствения истински Бог. Вие сте намерили тайната на сътворението. Сега го споделите със света. „