Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

Един ден синът обменяше мисли с баща си. Лицето му бе напрегнато и изпълнено с очакване.

– Питаш ме кое е добро и кое зло, – бащата наведе глава и  се замисли.

– Да, – каза синът. – Много ми се иска да имам критерий за това.

Бащата насочи показалеца си към сърцето на сина си и каза:

– Добро е това, което дава на сърцето ти твърдост и спокойствие.

Наведе глава отново, след това повдигна очи, съсредоточи се и продължи:

– А злото те хвърля в съмнения, даже и тогава, когато другите те оправдават.

Навярно не съществуват хора, които да не обичат пъпеш. Сладкия, ароматен вкус на пъпеша го прави изискан и достъпен десерт. Пъпеша узрява в втората половина на лятото и именно по това време много предпочитат да варят сладко от него. Конфитюрът от пъпеш дава не само да се наслаждаваме на вкуса на тези плодове през зимата, но и снабдява човешкия организъм с множество полезни вещества.
Янтарното и ароматно сладко от пъпеш с лимон ще ни подари многоцветно настроение и частица от лятото през зимните вечери.
Ето какво ни е нужно, за да си сварим сладко от пъпеш: 1 кг от месестата част на пъпеша, 1 кг захар и сок от 6 лимона.
Приготвя се по следния начин:
Пъпеша се очиства и се отделят семките. Месестата част на плода се нарязва на малки кубчета. Тези парчета се разбъркват със захарта и се оставят така да престоят една нощ.
На следващия ден оставете сместа да заври, намалете огъня и варете, докато пъпеша стане прозрачен. Добавете лимоновия сок и варете до получаване на нужната консистенция.
Изсипете полученото сладко в буркани и ги стерилизирайте за кратко време.

След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.

Синът на един беден обущар, дванадесетгодишният Яша, играел с децата на улицата и счупил с топка стъклената витрина на магазина. Децата веднага се разбягали. Яша също искал да избяга, но си помислил: „Не е ли по-добре да отида в магазина и да призная вината си?“
Той така и направил. Отишъл при собственикът на магазина и му казал, че без да иска е разбил витрината. Помолил го да му даде такава работа, с която може да изплати счупеното.
Собственикът харесал момчето. Той се съгласил да му даде работа и без това се нуждаел от помощник в магазина. Когато Яша изработил нужната сума за счупеното стъкло, собственикът на магазина му предложил да остане на работа при него срещу заплащане. Яша веднага се съгласил, тъй като родителите му били много бедни, а той трябвало някъде да изкара за прехраната си. Така момчето било възнаградено за своята честност и признание за вината си.
Бог богато възнаграждава всеки искрено покаял се с вечен живот, а също с подкрепа и помощ, докато е на тази земя.
Когато човек сбърка съвестта го гризе, ако не я подтисне сърцето му се съкрушава, той признава вината си и поправя последствията от грешката. Нека да не чакаме да ни изобличат, че сме сбъркали, а да признаем вината си и да възстановим щетите на засегнатия.