Веднъж младият чиновник Барт, който имал необикновено красив тенор, отишъл при Бетовен. Заварил маестрото в лошо настроение. Бетовен се готвел да унищожи някакви изписани нотни листове и вече ги поднасял към към горящата свещ, когато Барт скочил и викнал:
– Какво правите?
– Написах песен, но не ми хареса и възнамерявам да я унищожа…..
– Разрешете да погледна, маестро!
Барт седнал на рояла и изпял песента с такова чувство, че Бетовен останал във възторг и умиление.
– Знаете ли, млади човече, мисля че се е получила хубава песен!  – казал своенравния гений.
Така бил спасен известния романс на Бетовен „Аделаида“.
След по-малко от две седмици, това произведение се разнесло из целия град, предизвикващо всеобщо възхищение……

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.

В Индия работници копаели тунел под един висок хълм. Организацията на труда била много примитивна. Хиляди работници били въоръжени само с кирки и лопати. Просто е чудно, че са се заели с такава работа без машини.
Един турист дошъл до прокопания отвор и попитал:
– Кажете, как успявате?
– Много просто, –  отговорил един от работниците, – виждате ли онзи мъж. Той като свирне, ние започваме да копаем. От другата страна също има бригада, която копае тунела. Ако се срещнем по средата ще имаме един тунел, ако не се срещнем ще имаме два тунела.

Мнозина от вас знаят какво означава да си дамгосан. Всеки път, когато се споменава дадено име, веднага го следва „точна характеристика“ обрисуваща миналото или настоящето на човека, който го носи.
Навярно сте чували реплики от рода на:
– Срещнах днес Иван, оня разведения.
– Получих писмо от Пешо, алкохолика.
– Диди се премести в нашия блок, самотната майка.
– Снощи срещнах Лили, тази дето не може да си намери работа и вече цяла година е безработна.
„Уточнения и подсказки“ за „недосетливият“ участващ в разговора.
Няма ли някой да види в тези хора, това което са в същност? С нашето „далекогледство“ не можем да усетим ценното у човека. Обикновено го принизяваме до нивото, на това което върши или очакваме да стане от него.
Но има един, за Когото сме бисер, скъпоценен камък. Това е Исус, нашия Цар. Той няма да ви припомни болката от преживяното. Нито ще ви упрекне, укори и осъди. За Него няма значение къде сте сгазили лука, кога точно сте се оплескали и сте станали за смях.
Той иска да ви включи в Своята слава, като част от Самия Него.

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.