Известният пианист А.Г. Рубинщайн казвал:
– Ако по някаква причина не се упражнявам един ден аз го усещам, ако не се упражнявам два ден забелязват приятелите ми, но ако правя това три дни го забелязват слушателите ми.
Всеки знае правилото, че само с постоянна практика може да се постигне съвършенство. Ние знаем какви последици очакват тези, които престава да практикува в коя да е от тях избрана област.
Ако ние ежедневно не се упражняваме и не усъвършенстваме духовното си състояние, какъв ли ще бъде ежедневният ни живот?
Нашата отговорност е да извършим точно работата, която ни е поверена. Да се трудим от сърце за Господа, означава все едно, че Той ще идва всяка вечер, за да види, какво сме направил през изминалия ден.
Ако искаме да сме радостни и силни християни, трябва веднага да се заемем с работа и да не пропускаме нито един ден, в който чрез делата си можем да прославим Господа.
Една от най-разпространените грешки е чакането. Когато станеш готов, тогава….., но ти никога няма да бъдеш абсолютно готов. Понякога сме усърдни без да прилагаме знания, но по-лошо е ако знаеш, как да го направиш, а не го правиш.
Трудът е страж на добродетелите.

Често се говори за неправилното разпределение на храната в света. Едни имат недостиг, а други изобилие.
Но следният факт е повече от куриозен, същински парадокс.
Затлъстяването  дойде на първо място по степен на вреда за здравето и броя на жертвите, изпреварвайки глада и инфекциозните болести.
Това заключение е направено от учени, анализирали данните за състоянието на здравето на населението на Земята за периода 1990 – 2010 г.

Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.

По време на Втората световна война попитали едно дванадесет годишно момче:
– Колко често се молиш?
– Всеки ден, – казало момчето.
– Навярно постъпваш така, защото баща ти е на фронта?
– Не, той се върна в къщи. За това всеки ден благодаря на Бога, че се е върнал в къщи.
Приличаме ли на това малко момче? Не постъпваме ли като, деветте прокажени, които Исус изцели, но никой от тях не се върна да му благодари?
Ние трябва да благодарим на нашият Създател, но най- много за това, че Той изпрати Своя Единороден Син в света, като го предадена смърт, за изкуплението и спасението на човешкия род.
Призова ни от тъмнината в чудната Си светлина. Запали светилника на вярата в нас с елея на Своята милост, даде ни благодатта Си и прости греховете ни. Чрез Него имаме надежда за вечен живот в Христос. Предупреждава ни за грях, в който ние изпадаме поради слабост…….
Трябва да благодарим на Бога често, дори по-често, отколкото дишаме.