Над по-големите ни градове, често се усеща надвисналия смог от замърсен въздух, който е причина за много заболявания и алергии. Такова напластяване на замърсени газове унищожава природата, а с нея и самите нас.
Може ли да се направи нещо по този въпрос?
Италианската компания Italcementi е създала цимент, който буквално“поглъща“ смога.
В химическия състав на този цимент влиза титанов диоксид, който „се активира“ под действието на слънчевите лъчи.
Контактувайки с повърхността на пътното платно замърсеният въздух се окислява, преобразувайки се в безвредни нитрати или сулфати, а след това просто се отмиват от дъждовната вода.
Първият „зелен път“ вече е построен в САЩ.

Това, което човек възприема с помощта на вкуса, зрението и слуха ние отдавна сме се научили да измерваме, но с обонянието доскоро  нямахме успех в тази насока.
Накрая с помощта на математически методи изследователи са успели да съставят класификация на миризмите, които се вписват в 10 основни категории: благоуханен, смолисто-дървесен, плодов – не цитрусов, химически, джоджен / мента, сладък, пуканки, лимон, остър и гниещ.
Въпросът за броя на основните видове миризми все още е отворен. Но трябва да отбележим разликата между възможностите на обонянието и вкуса, който има пет основни качества.
Учени при съставяне на своята класификация са взели за основа данните от известния „Атлас на миризмите“ на Андрю Дравнека, съставен през 1985 г. Той съдържа дълъг списък от 144 различни миризми с съответни характеристики от рода на „сладък“, „като на цвете“, „силен“ и т.н.
Използвайки статистическия метод, учените определили „ключовите“ комбинации и така са получили 10-те основни групи на миризмите.
Сега тази група от специалисти, прилагайки същите методи, иска да определи, каква миризма трябва да има определен химичен елемент. До сега никой не е бил в състояние правилно да предскаже, каква ще е миризмата като се изхожда от химическия състава на веществото.
Навярно тази разработка ще заинтересува парфюмерийните компании.

В едно училище поискали от децата да отговорят на следния въпрос: Кои са думите, които най-често чуват в домовете си?
Повечето от половината деца отговорили: „Нямам време“.
Така родителите често „общуват“ с децата си.
Навярно сте чували тази история, но отново ще ви я разкажа.
Малко момиченце помолило своя баща да й разкаже приказка. Той направил това.
– Още веднъж, – помолило детето.
Търпеливият баща повторил приказката. А когато момиченцето помолило баща си да й разкаже приказката трети път, той казал:
– Нямам време.
За да изпълни молбата на дъщеря си, записал приказката на касета и й казал:
– Ето така, включваш магнетофона и слушаш колкото искаш.
– Но татко, – възразило детето, – на този магнетофон не мога да седна на коленете и да се гушна в него.
Работата не е в интересната приказка, а в общението с родителите.
Децата са чудесни Божии създания. Родителите трябва не само да се стремят да задоволят материалните им искания, но и да общуват с тях.
Докато душата на малкия човек е мека и нежна, тя трябва да се подбужда към добро. Именно тогава се залагат основите на благочестието. Младото дърво лесно се насочва правилно да расте, но за това е необходимо правилно да се пои и храни.
Добрият пример винаги е по-добър от най-доброто поучение.
Скъпи родители, намерете време да общувате и изграждате децата си!

Един учител заявил:
– Малка част от огромните средства, които се отпускат за модернизация във въоръжаването, биха решили всички материални проблеми на човечеството.
След урока един от учениците го попитал:
– Защо хората са толкова глупави и постъпват така?
– Защото, – сериозно отговорил учителят, – те са се научили да четат написаните книги, но са забравили как се четат ненапечатаните.
– Дайте ми пример за ненапечатана книга, – помолил го ученикът.
Учителят нищо не отговорил.
Веднъж отстъпвайки на настойчивостта на ученика казал:
– Пеенето на птиците, жуженето на насекомите прогласяват истината. Тревата и цветята разказват за Създателят си. Слушайте! Гледайте! Ето как трябва да се чете.

Приятелят на малкия Петърчо му каза:
– Всички възрастни си имат своите малки тайни и ако ти ги знаеш, лесно можеш да ги изнудваш!
И Петърчо реши да провери до колко това е истина. Прибра се след училище и каза на майка си със сериозен тон:
– Аз знам всичко!
Майката пребледня и мушна в ръцете на сина си 20 лева, като добави с приглушен глас:
– Само не казвай на баща си!
На Петърчо това много се хареса и когато баща му се прибра от работа, той му каза:
– Аз знам всичко!
Бащата се огледа нервно наоколо и даде на детето 50 лева, прибавяйки:
– На мама нито дума!
На сутринта Петърчо срещна пощальона близо до вратата.
– Аз знам всичко, – заяви му Петърчо.
Човекът изтърва чантата си. Сълзи заблестяха в очите му. Той разтвори ръце за прегръдка и каза:
– Иди и прегърни своя баща, синко!