Това е съставка, която се използва в китайската кухня. Тя се добавя към салати и други по-сложно приготвени ястия. По време на приготвянето жълтъка от яйце на патица, кокошка или пъдпъдък става тъмнозелен или сив, придобива кремообразна консистенция, съпроводена с миризма на амоняк и сяра. В същото време белтъкът се оцветява в тъмно кафяв цвят, става полупрозрачен и прилича на желе.
Тези изменения стават благодарение на повишаване на рН в яйцето и съдържащия се в него натрий. Така според традиционния начин на готвене, първоначално се смесват алкална глина, дървена пепел, негасена вар и морска сол. С помощта на гумени ръкавици с тази маса се покрива всяко яйце, което се поставя между оризови люспи. След това яйцата се поставят в запечатани с плат буркани или плътно сплетени кошници, където се съхраняват в течение на много месеци, докато сместа не стане напълно твърда. Когато това стане столетните яйца се очистват от покриващата ги маса и са готови за употреба.
Смята се, че начина за приготвяне на столетни яйца е възникнал от необходимостта да се съхраняват самите яйца. Според някои данни, необичайната рецепта се е появила преди около 600 години в провинция Хунан по време на династията Мин.
Интересно е, че някои столетни яйца придобиват жълтеникав модел на елови клонки върху белтъка.

По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

Дядото седи на стола поглежда от време на време през прозореца и отново забожда глава във вестника. Внукът му се суети наоколо. Рови, преобръща, сумти и се ядосва.
Накрая идва при дядо си и казва:
– Дядо къде е фенера?
– За какво ти е притрябвал сега фенера? – гледа дядото над очилата своя внука.
– Трябва ми светлина, отивам на среща! – нервно отговаря момчето.
Дядото се усмихва на припряността на внука си и казва:
– Мили мой, когато бях на твоите години ходих на среща без фенер.
Момчето вдигна ръце и изсумтя:
– Е и какво? Погледни, – сочейки баба си, на един дъх казва, – какво си избрал в тъмното?

При залеза на Новата икономическа политика предложена от Троцки и след края на войната в Съветския съюз царувало опустошение. От това се възползвали мошениците. Те успели да се наложат много бързо…
Корупцията не е от днес. Тя процъфтявала и по време на социализма. Но в Съветския съюз през 30-те до началото на 50-те години е имало периоди, когато се е правело всичко необходимо за да бъде неутрализирана.
Да се сведе корупцията до нула, както и проституцията е невъзможно, но може да се направи така, че да не играе решаваща роля. Именно с това се заел и Сталин.
Грешите, ако мислите, че той е спечелил победа над корупцията, защото просто е „застрелвал“ хората взимащи подкупи. В разгара на следвоенната борба с корупцията на 26 май 1947 г. премахнали смъртното наказание.
Корупцията е победен чрез система от мерки, които се прилагали за всички, независимо от връзките и позицията в обществото.
Към отговорност, за съучастие, са привлечени и роднините на корумпираните, които са знаели, но нищо не са направили, за да бъде разкрит престъпника.
Освен това под съд попадали всички, които чули, но си премълчали, които взимали подкуп и се занимавали със други незаконни дейности. Ето защо в тези години са разкрити серии от престъпления, в сферата на министерствата, главните администрации и предприятията.
Сталин прекрасно е разбирал, че рибата гние от главата. Затова чистката започнала от Москва. И по примера на столицата, в цялата страна било обявено война на „приспособяващите се“ по всички места.