За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.

Всичко ще бъде добре, може би не днес, но накрая обезателно.
Когато сте разстроени, попитайте се:
– Това ще бъде ли важно за мен след година?
Запомнете, че лошите неща в живота ви са необходими, за да отворят пътя за добрите.
Помните ли поговорката: „Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало“?
Всеки път, когато човек започва нов проект, възникват страх от неуспеха или страх, че няма да го направи по правилния начин. Когато се съсредоточите на страха, настъпва оправданото бездействие.
Ако чакате страха ви да изчезне и тогава да действате, вашата мечта е осъдена да не стане реалност.
По-добре кажете:
– Моят живот се променя към по-добро и това е чудесно!

Това е способност да се съсредоточиш и да преодолееш отвличащите те фактори.
Във Фивайдската пустиня в Египет, в самия й център расте бадемово дърво. По средата на суровата и безлюдна пустиня. Това е дървото на самодисциплината.
През 346 г. старият монах Абба Амой се молел в пустинята с един от своите ученици. Той се мъчел да му разясни, какво представляват плодовете на самодисциплината, но ученикът му нищо не можел да разбере от наставленията му. Тогава монахът взел пояса си, изрязан от клони на бадемово дърво и го боднал в пясъка, а след това се обърнал към ученика си Малкия Джон и казал:
– Поливай този пояс, докато получиш от него плод и тогава ще разбереш какво имам в предвид.
Това място било разположено на много мили от най-близкия кладенец. През нощта, когато ставало прохладно Малкият Джон идвал до кладенеца пълнел съд с вода, връщал се обратно и поливал пояса. Това правел всяка нощ в продължение на три години, докато поясът дал първите си плодове. Тогава Малкият Джон занесъл семената на бадема в близкия манастир и казал на монасите:
– Узряха плодовете на самодисциплината.
Живеете ли сега в пустиня? Боледувате ли често, чувствате ли се самотни, имате ли семейни и в работата проблеми, застрашават ли ви парични затруднения? Е, тогава вие наистина сте в пустинята!
Повярвайте тази пустиня може да се раззелени, както бадемовото дърво и да даде плодове с помощта на самодисциплината. Под самодисциплина разбирам дисциплината на вашето съзнание.
Дисциплината е мост между това, което сте намислили да правите и самите действия. За много хора тя е отсъствие на свобода, но в действителност е обратното.
Ето какво казва казва Стивън Кови по този повод: „Недисциплинираните хора са роби на своето настроение, желания и страсти“.
В дългосрочна перспектива, недисциплинираността довежда до липса на свобода.
Какво е това самодисциплина?
Това е способност да действате, независимо от вашето емоционално състояние. Да правите това, което трябва и когато трябва.
Самодисциплината не отлага нещата за утре, а създава ред. Тя е прогресиращ навик.
Не се опитвайте да направите всичко наведнъж, започнете с малко, но конкретно.

Орел полетял от високата скала, насочил се към едно стадо и грабнал едно агне от него.
Завидяла му враната и решила да направи същото.
Със силно грачене се насочила към стадото и се хвърлила към един овен. Заплела ноктите си в руното му, не могла да се издигне и запляскала с крила.
Овчарят като я видял, разбрал какво става. Изтичал и я хванал. Подрязал й крилата, а вечерта я отнесъл на децата си.
Децата попитали:
– Каква е тази птица?
Овчарят казал:
– Това е врана, която се мисли за орел.
Съперничество с хора, които ви превъзхождат, към нищо няма да доведе. А неуспехът предизвиква само смях.