В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.

Ето ви една типична история от живота на математиците.
Когато умирал френският математик Чарлз Босю, около леглото му се събрали приятели и ученици.
Но Чарлз бил толкова слаб, че не можел да отговаря на въпросите им.
Някой от присъстващите отбелязал:
– Вижте, той вече и не диша!
Друг възразил:
– Почакайте! Босю колко е дванадесет на квадрат?
Чул се слаб шепот:
– Сто четиридесет и четири.

Китай премахна системата на превъзпитание чрез труд.  Направено е такова предложение на заседанието на Постоянния комитет на Националния народен конгрес. Освен това, депутатите смекчили принципа “ едно семейство – едно дете“ , като разрешили зачеването на второ, ако един от родителите е единствено дете.
Промените, според китайското ръководство, са част от усилията за укрепване правата на човека и подобряване на качеството на изпълнението им.
Системата на  трудовите лагери, известни като “ лаоцзяо“ са били въведени в Китай през 1957 година. В тях имало извършителите на леки престъпления, както и хората, по някаква причина неугодни на местните власти. Особеността на тези лагери е, че хората в тях са били изпратени без съд и присъда от местните полицейски органи.
Политиката “ едно семейство – едно дете“ е била въведен в Китай през 1970 г. , за да се намали процентът на нарастване на населението. Едно от последствията на тази политика е било намаляване броя на дееспособно граждани и бързото застаряване на населението. В същото време е било позволено да имат второ дете и преди, но само при условие, че и двамата родители са единствените деца в техните семейства.

Седи момченце във влака. Гледа през прозорец и нещо си тананика. После говори за краката си и досажда на майка си.
Тя е не много едра жена, зареяла неподвижен поглед нанякъде. Изглежда разстроена и притеснена.
– Ти ще престанеш ли най-после? – гневно казва тя на детето.
Момчето спира за малко. Но влакът върви, как може да не пее и да не говори?!
– Погледни се, глупак такъв, пак си се омазал.
„Глупакът“ се усмихва виновно. Очите му радостно заблестяват, но това не подейства успокояващо на жената.
След известно време пак:
– Нетърпим бърборко. Само шум вдигаш. Не можеш ли да застанеш мирно?
Все пак тя е негова майка. Детето повдига устни, готово всеки момент да заплаче.
Как мога да му помогна? Съчувствам му, поглеждам го в очите, а там съзирам ….. мъдрец.
Момчето наведе глава, изслуша оскърбленията, въздъхна дълбоко и застана мирно.
Колко са по-умни от нас?!

Имало едно време едно момче на име Сърдитко. Той винаги бил недоволен от нещо. Дори когато всички се радвали, той намирал причини, за да помрачи радостта им. На него нищо не му харесвало. Той често се оплаквал и сърдел.
Веднъж го срещнал вълшебник.
– Защо си толкова ядосан? През цялото време все се сърдиш, – попитал го вълшебникът.
– Никога не мърморя за дреболии. Щом се сърдя, така трябва да бъде, – отбелязал Сърдитко. – Какво е това в ръката ти?
И той посочил голям  бял обект в ръката на вълшебника.
– Това е калейдоскоп.
– Защо ти е?
– За мен, изглежда, няма да стане, за това ще ти го подаря.
– За какво ми е? Какво ще правя с него?
– Виж! Аз ще те науча да правиш красиви модели в живот си. Това е много просто и забавно!
– За какво ми е? – недоволно казало момчето.
– Това ще те научи да се радваш на живота. Освен това ти сам ще можеш да създаваш радост.
– И как се прави това?
Вълшебникът приближил калейдоскопа до очите на Сърдитко и започнал бавно да го върти.
– О, колко е красиво! Нима мога да правя и аз такива неща?
– Да, ти създаде свое настроение, а това е най-главното. Подарявам ти калейдоскопа. Виждаш, че всичко е много просто! Радост можеш да си предизвикаш сам, като вземеш в ръце живота си и го превърнеш в калейдоскоп.
– Много благодаря.
Момчето взе калейдоскопа и започна да го върти така, както го правеше вълшебника.
От тогава престанаха да го наричат Сърдитко.