Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Виждали ли сте реалистични картини рисувани с акварел?
Такива мога да нарека картините на художника  Тери Дювал. Произведения на изкуството, които мога да отнеса към хиперреализъма.
Когато видите тези работи на художника ще възкликнете:
– Какви живописни фотографии.
И само след минута ще разберете, че гледате картини нарисувани с акварел.
Тери Дювал е получил своето художествено образование в сферата на изкуствата и занятията през 1981 г. Сега е илюстратор, работещ в една от най-големите рекламни агенции в Париж.
Започнал е да рисува още в детските си години.
От 1980 г. рисува комикси.

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.

На изложбата Milan Expo 2015 архитертурната фирма Nemesi & Partners е представила план на здание с фасада, която освен естетически вид има и прагматични функции.
Фасада на Palazzo Italia наподобява вкаменена гора, а конструкцията е направен от специален цимент, която поглъща смога.
Когато слънцето грее върху материала, той улавя някои замърсители и ги превръща в безвредни соли. Така, сградата почиства въздуха, а освен това има футуристичен и строен вид.
80% от фасадата ще бъде направена от рециклирани материали. Площта ѝ е 930 квадратни метра. За да се изгради фасадата ще са нужни около 2200 тона цимент.
Освен това сградата ще има на покрива си слънчеви батерии.