В Япония съществуват много видове ресторанти. Те се специализират по един белег, вид храна, който се поднася там.
Например, Суши- аз, той се е специализирал в приготвянето на суши.
Клиентите на ресторанта могат да седнат по столовете край масите или на столовете на бара и да наблюдават как майстор готвача приготвя сушито.
В такъв ресторант храната за един човек се колебае между 1000 и 2000 йени.
Каитен-джущи е евтин суши ресторант, в който порцията суши се поднася на конвейерна лента и посетителят на ресторанта сам избира храната, която му харесва.
Освен това суши е поставено на чинии с различен цвят. Всеки цвят ознаава определена цена. Стойността на една такава чиния варира от 100 до 5000 йени. След избора на храната, се плаща.
В ресторанта може да се поръча суши, ако го няма на транспортната лента.
Освен специализирани ресторанти в Япония има и обикновенни, по подобие на тези на запад.

Ако искаш да знаеш как се живее в Евросъюза ела в България, но не на почивка. Ако навлезеш навътре в България ще видиш развалини от изоставени заводи и предприятия, нищета. Ще срещнете хора, които отчаяно си търсят работа, но не могат да намерят.
А къде с младите хора? Едни са заминали в чужбина да изкарат малко пари, а други завинаги остават там.
Свободата на словото е относителна. Можеш да ругаеш правителството, но не много силно, за да не загубиш работата си. Границата е отворена, всеки българин може да отиде в Западна Европа, но колко ще тръгнат така само на разходка?
Официално процента на безработицата в страната е снижен два пъти. Всеки четвърти човек не може да си намери работа.
Кои отиват зад граница? Черноработниците. Ето какво ни даде Евросъюза, възможност без виза да заминем в чужбина, за да работим неквалифицирана работа.
Ако ние сме влезли в Евросъюза, Евросъюза промени ли ни?
У нас си остана корумпираното правителство, продажните чиновници умножени с тежките нормативи и правила на Евросъюза.
Да, те ни дават пари, но къде са тези пари. Всичко остана в джобовете на чиновниците, но ако дойдат някакви пари те отиват за „своите“ хора и „своите“ им проекти.
Некомпетентното правителство е набрало доста кредити от Международния валутен фонд, който започна да диктува новата си икономическа политика. Наложените строги условия унищожиха икономиката на страната.
Методично се унищожи индустрията, на безценица се приватизира всичко, което можеше, а останалото се наряза за скрап.
Напълно се унищожи селското стопанство. Разруши се системата на висшето образование. Наплодиха се множество ВУЗ-ве, които за пари издават диплома за висше образование. Всичко, което можем да предложим за износ е евтина работна ръка.
В България населението е намаляло поне с около два милиона. Младите хора не желаят да имат деца. Огромен брой хора работят на Запад, а децата ги отглеждат бабите и дядовците.
Никой не иска да живее такъв живот. Надявахме се, че като влезем в Европейския съюз ще живеем по-добре, но животът стана непоносим.

Иранският парламент прие изменения в закона, според които заедно с, арабския и кюрдския език, официални езици стават туркменския, източно-сирийския (арамейски) и асирийския.
Последните два са традиционни езици в християнските малцинства.
От сега нататък тези езици могат да се използват в официалната практика на тези райони, където тези национални групи са болшинство.
В същото време новият закон разширява прилагането на кюрдския език. Заедно с арабския, той ще присъства в цялата официална кореспонденция на страната. Надписи на кюрдски ще се появят на паспортите и банкнотите.
Ръководителят на комисията по културата и информацията на иракския парламент, Али ал-Сала е убеден, че тези промени ще помогнат на реалната демократизация в иракското общество.

Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Това е жанр от художествената литература близък до научната фантастиката.
Описва моделите на идеалното общество.
За разлика от антиутопиите се характеризира с вярата на автора, че това е безупречен модел за реализиране на съвършено общество.