Папа Франциск I счупи всички рекорди по „юдофилия“, проявени от предишните негови предшественици.
Той се е съгласил, че „във всеки християнин седи евреин“, и заявил, че „не може да бъде човек истински християнин, ако не признава еврейските си корени“ – „не в расов, а в религиозен смисъл“, пояснил е понтификът.
Подчертал е съхраняващото се присъствие на юдеизма в християнството. Франциск е отишъл още по-далеч и от Йоан Павел II, като нарекал евреите „по-големите братя“ на християните.
Папа Франсис I е казал, че всеки ден се моли с псалмите на Давид, като евреин, а след това изпълнява обреда на Евхаристията като християнин.
В обширно интервю за испанския вестник La Vanguardia понтификът е изразил мнение, че диалогът между юдаизма и християнството трябва да включва проучването на еврейските корени в християнството и „разцвета на юдаизма от християнството“. Папата е признал, че тази тема е много трудна и взривоопасна, но „могат да живеят като братя“.
Понтификът се е изказал срещу всеки религиозен фундаментализъм, твърдейки, че той се основава винаги на насилие, а насилието в наши дни „в името на Бог“ е абсурдно.
На въпроса: Какво го е накарало да отиде в „окото на урагана“ – Близкия изток, той казал, че го е поканил призидента Перес. И знаейки, че неговия президенски мандат привършва побързал да посети Светите места.
Папата казал, че всеки християнин трябва да посети Светите земи, тъй като там „всичко е започнало“, там „небесата са се спуснали над земята“ и „може да се усети, какво ни очаква в бъдещия живот, в небесния Йерусалим“.

Куполните бетонни конструкции са рядко се срещат, тъй като се правят трудно. Обикновено, тези съоръжения се нуждаят от изграждане на дървена подкрепяща конструкция, която ще държи бетона, докато се втвърди.
Екип от изследователи на Виенския технологичен университет е предложил система, която просто „раздува“ бетонните структури и ги фиксирайте върху стоманени въжета.
Този метод може да се нарече способ на пневматичния клин. Отначало на строителната площадка отгоре се спуска пластмасова въздушна възглавница, която се полага във формата образувана от арматурата. В нея се влива бетон, той се втвърдява и в резултат на това се получават редица плоски плочи. Бетоните плочи по-късно се съединяват със стоманената конструкция.
След това куполообразната въздушна възглавница се надува. Постепенното изпълване на плочите с въздух води до образуване на купол. В същото време металния корпус затяга и свързва бетоните плочи заедно. Всички плочи имат клиновиден край, което им помага да се съединят с другите.
След като плочите са вече издути, въздухът от въздушната възглавница, заедно с гредите и стоманените въжета се изтеглят. Огъването на втвърден бетон води до малки пукнатини, но те не се отразяват на стабилността на структурата. Края на купола може да бъде покрит със слой от гипс, който ще се скрие пукнатините.
При изпитването е построен купол с височина 2,9 за два часа. Този метод може да намали времето и материалите използвани при строежа.
Австрийската федерална железница е поръчала изграждането на надлез, изграден с помощта на тази технология. Очаква се, да бъдат изградени  и набор от сгради в бедните райони на страната – от концертните зали до подземни тунели.

Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Казват, че той показвал пистолета на приятелите си и случайно стрелял. Куршумът попаднал в шията на Джина Лурдес. Момичето умряло в болницата.
Вече две години майката се срещала с убиеца на дъщеря си в съда. Преди едно от заседанията тя отишла до младият човек и го прегърнала. Всички наоколо останали изумени.
– В продължение на 20 години гледам човешки трагедии в тази зала, – казал съдията на окръжния съд на Маями Дейд Елън Сю Вензер, но никога не бих могъл да си представя, че майката на жертвата ще прегърне нейния убиец.
Тийнейджър, отговорен за смъртта на момичето шестнадесетгодишния Джордин Хоу бил потресен, когато майката на жертвата го прегърнала.
– Съжалявам, – казал той на жената, опитвайки да се справи със сълзите, които нахлули в очите му.
След жеста на прощение, майката на убитото момиче се съгласила да съдейства на Хоу да не бъде изпратен в затвора.
– Ние можем да помогнем на другите деца, – казала Гузман-Де Йесус на репортерите. – Освен това Хоу беше приятел на Джина и зная, че той не е искал да и стори зло.

Какво може да се направи за една от най-богатите страни в света, разположен в пустинята, подложена на изгарящото жаркото слънце? Да се приюти под земята.
Британското дизайнерско студио Heatherwick е създало за Абу Даби проект за парк, който ще защитава хората от палещото слънце.
Паркът Al Fayah ще обхваща площ от 12 хиляди кв. метра и благодарение на необичайния си дизайн, ще изглежд като парк, който се намира на повърхността на земята.
Покривът на парка ще бъде поставен на 20 метрови колони.
В самият парк ще има кафе, библиотека, басейн и много зеленина.