Множество психологически проучвания показват, че за един човек от западната култура е характерно повече индивидуализма и аналитичното мислене, а за човек от източната култура – колективизма и по-обобщено мислене.
Една от хипотезите обяснява тази разлика с дихотомия „​​пшеница – ориз“. Ако пшеница може успешно да се отглежда от едно семейство, за отглеждането на ориза се изискват съвместните усилия на много хора, а това води до по-голямата роля на колективната система и съответните цености.
Тази хипотеза се оказала по-успешна корелация спрямо другите хипотези, като се има предвид за пример Китай.
Правени са допълнителни тестове и се е установило, че жителите на северните области, където традиционно се отглежда пшеница, са склонни към индивидуално и аналитично мислене, а жителите на „оризовите“ южни райони към колективно и обобщено мислене.

Когато човек се снима с приятели се възприема за по-привлекателен, отколкото когато е сам на снимката.
Този феномен е известен като „ефект на мажоретката“ и е бил потвърден от учени от Университета в Калифорния.
Учатниците в изследването давали по-голяма оценка на привлекателност на даден човек в груповите, а не в индивидуалните му снимки.
За да се премахне емоционален компонент, изследването било повторено с други параметри. Груповата снимка била не от един кадър, а сформирана от идивидуални снимки.
Даже и при такива колажи, лицата се оценявали в тях за по-привлекателни в сравнение с тези, при които били сами на снимката.

Един от най опасните митове, който ни е наложен от киното и телевизията е, че трябва да изсмуче отровата от ухапаното място, а след това да се изплюе.
В случая само ще влошите състоянието на раната, а и няма да можете и да я отделите както трябва. Отровата от змия често попада и върху кожата, така че докосването на усните ви до нея, може да доведе до разраняването им и проникване навътре в тялото. Дори да успеете да премахнете отровате, това ще повреди трахеята ви.
Най-доброто, което можете да направите, е да държите раната по-ниско от нивото на сърцето и ухапания да не се движи много, за да не се усили сърцебиенето.
Противоотровата е най- доброто нещо  при ухапване от змия. На първо време е необходимо да потърсите медицинска помощ. Опитите да премахне отровата сами се предприема само в крайни случаи.

Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.