Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.

Хората около вас не знаят какво се върти в главата ви. Те не виждат вашите мисли, емоции, мечти или мотивите на вашите действия. Така те не виждат и вашата вяра в Христос.
За тях е достъпно само тяло ви. По външния ви вид, те оценяват това, което се случва вътре във вас. Намръщеният поглед свидетелства за недоволство. Усмивката говори за благодарност и добро настроение. Свитите юмруци показват враждебност и гняв.
Сега разбирате защо апостол Павел ни призовава да представяме телата си в жива жертва? Ето и отговорът. Това, което се случва с тялото ни, показва на окръжавщите, какви сме ние в действителност.
Ние можем много да говорим за християнската си вяра, но ако тялото ни свидетелствува противното, хората имат пълно право да се усъмнят в нашите думи.
Дрехи, думи, навици с всичко това трябва да прославяме Христос.
Ние трябва  да бъдем „…безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“.
От поведението на твоето тяло вижда ли се твоята вяра в Христос?

Това се е случило през 1996 г. в Клирутор, в щата Флорида.
Незнайно откъде на стъклата на зданията на финансовата компания Семинол се появил образа на Дева Мария.
Видението преливало във всички цветове и не изчезнало даже тогава, когато някакви богохулници започнали да поливат изображението с вода.
Това е видяно от половин милион човека.
Никой от учените не могъл да даде обяснение на станалото.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.