Химиотерапия е много ефективен начин за лечение на рак. Въпреки това, много изследователи предполагат, че химиотерапията ускорява застаряването на човешкото тяло.
Американски учени са провели изследване по този въпрос. В изследването са участвали няколко десетки жени с рак на гърдата , които са били подложени на химиотерапия.
Учените измерили концентрацията на протеин р16 в тялото на жени, именно този протеин на клетъчно ниво засяга застаряването на човешкото тяло. Измерванията на протеин р16 били извършени преди химиотерапия и 12 месеца след прилагане на това лечение.
Резултатите показват, че лечението на рак при химиотерапия увеличава молекулярната възрастта на човека поне с петнадесет години.
Последиците от химиотерапия са и анемията, и различните видове инфекции.
Въпреки резултатите от изследванията, изследователите подчертават, че химиотерапията е един от най-ефективните начини за лечение на рак на гърдата.
според
Американските учени смятат, че е необходимо да се обърне внимание на нивото на p16, както и на други фактори, които трябва да се вземат предвид при избора на вида, продължителността и интензивността на курса на терапията.

Италианският архитект Емануил Боарето е проектирал най-дълбокият басейн в света, наречен Y-40, който скоро бил открит в СПА-курорта Montegrotto Terme Hotel Terme Millepini, Италия.
Басейна е предназначен за обикновени плувци на дълбочина 10 метра и за водолази на дълбочина 40 метра. Площта на повърхността на водата е 21 на 18 метра, а общия обем вода 4300 къбични метри. Дълбоката част е оформена като цилиндър, облицован с специални плочки, които издържат 4 атмосфери налягане и е осветен с множество прожектори.
Като допълнение към възможностите за гмуркане на 40 метра, Y-40 притежава и някои уникални особености. Басейна се пълни с термална вода с постояна температура от 32-34 градуса, а по него можете да преминете през специална стъклена пътечка и да наблюдавате гмуркането на водолазите.

Арктическите ледници са почнали да се топят в края на 1990 г. и в началото на 2010 г. ще намалеят наполовина.
Членът на Изследователския институт за Арктика и Антарктика Хенри Алексеев твърди, че Арктика ще умре през 2030 г. През 15-те години, според учения, топенето на ледовете на Северния полюс, ще достигне такава скорост, че ледниците в Арктика ще изчезне напълно.
Заявлението за пълното изчезване на Арктика през 2030 г. Хенри Алексеев е направил на конференция на тема „Състоянието на моретата и територии в Арктика при изменението на климата“, който се е провел наскоро в Архангелск.
„Сега площта на арктическите ледници е 3370 хиляди кв. км,“ – казва Хенри Алексеев, коментирайки изчезването на Арктика през 2030 година.

То беше малко и игриво горско поточе. Заливаше заоблилите се камъни, а тревите и цветята накланяха глава, за да се освежат и да му се порадват. Бълбукаше незабележимо в гората и само птичата песен му пригласяше. Неговото начало бе закътано в горската шума, под сенките на старите буки.

От там мина турист и забеляза нежната като сълза, бистра вода в изворчето. Поразчисти около него, обиколи го с камъчета, които намери наоколо, а когато слезе в село разказа на хората за него.

Любопитните поеха веднага към гората и бързо го намериха. А то с веселото си ромолене радостно ги посрещна. Който опитваше водата му цъкаше с език и оставаше удивен от вкуса ѝ.

Веднъж малко момиченце се бе търкулнало в изворчето. То се бе подхлъзнало от острия камък, който се вижда още от началото на гората. Краката, ръцете и лицето на детето бяха издрани от храстите и шубраците по нанадолнището, но когато наранените места се навлажниха в изворчето, болката изчезна. А на другия ден и белег не остана от тях.мъже, трактор, камион, работници, Така из селото се разчу, че водата на изворчето е целебна. Заточиха се хора от къде ли не, само и само да опитат лековитата вода. Дали защото бяха искали да оздравеят или бяха повярвали в целебните свойства на водата, но всеки докоснал се до нея, ако не окончателно изцерение получаваше облекчение на състоянието си.

Трима предприемчиви мъже в селото решиха да отведат водите до селото и да направят лечебница. Речено сторено. Загърмяха трактори и камиони по нанагонището. Работници тичаха нагоре, размахваха ръце и обяснява нещо един на друг, но човек като ги гледаше от далече имаше чувството, че изобщо не се вслушват в това, което им казват другите.

Дядо Сотир клатеше недоволно глава и казваше:

– Не е на добро това. Ще съсипят изворчето ни. Хукнали след печалбата, а не осъзнават, че с тези машини разрушават гората и всичко в нея. Ще затрият изворчето, няма да го видим вече.

Големи циментови тръби, бяха сложени в дълбоко прокопани канали. Новата лечебница се белееше насред площада. Оставаше съвсем малко още да се направи. Да пуснат водите на изворчето към селото.

Група от яки мъже със запретнати ръкави и придружаващите ги официално облечени в костюми хора от градаската управа наобиколиха изворчето. Дълго време спореха и се съвещаваха нещо.

После дойде една машина, кофата и захапа с зъбите си дъното на изворчето. То усети болка, светлината край него помръкна и го обгърна тъмнина.

Накой от работниците извика:

– Вижте, водата изчезна! Погледнете, земята, която загребва багера, дори не е кална.

Всички се стъписаха. Огледаха  наоколо и се смаяха, сякаш там никога не е имало вода. После махнаха с ръка и всеки пое нанякъде.

Тръбите, траповете и лечебницата останаха като надгробен камък на изчезналото изворче. Птиците замлъкнаха в гората, а усмивката изчезна от лицата на хората. Някаква вялост и нежелание за живот се настани в селото.

Най-старата жена на селото започна да нарежда с висок глас:

– Парите и жаждата за богатство съсипа  всичко. С мръсните си сметки и интриги съсипаха малкото ни изворче. Няма ли съд да такива търгаши?!

Хората навеждаха примирено глава, мъката стягаше като с обръч сърцата им. Болката по загубеното изворче растеше и не им даваше мира.

Малцина знаят, че домашният кабинет като такъв е навлязал в живота сравнително скоро. За създаване на шедьоври гръцката интелигенция е използвала таблички и папируси, разположени навсякъде, където им е било удобно.
Римляните ограждали извесно пространство или слагали щора около малко пространство във вътрешния осветен двор.
Чак в епохата на Ренесанса са се появили първите, приличащи до някъде на съвремените, кабинети. Това било място за уединение, четене или за среща с партньор в неформална обстановка.
Днес кабинетът се е превърнал в пълноправно допълнение към нашия дом. Това не е само мястото, където се намира библиотеката и компютъра, а и зона за отдих. Стопаните обикновено слагат в него диван, понякога бар и маса за сервиране, както и различни колекции и всякакви добре изглеждащи неща.
Оформянето на кабинета е в зависимост от материалните възможности и вкуса на собственика. Основната препоръка на дизайнерите е да се използват топли, пастелни цветове в декорацията на стените. Ако децата са налице, е полезно да се направи допълнителна изолация за шума и другите звуци, за да не се пречи на работата в кабинета.
Без значение какъв е стилът на подредбата в кабинета, неговите основни атрибути си остават същите – стол и маса. Масата трябва да бъде широка и голяма, а столът достатъчно удобен.
При създаването на интериора в кабинета трябва да се помни, че  допълнението към работната площ е индикатор за състоянието на собственика, неговите вкусове и навици.