През 2012 г. художникът Олафур Елиасон е представил една от своите работи, която е доста необичайна – малък уред, наречен Little Sun, който представлява стилизирано слънчогледово устройство. От една страна е налице светодиоден фенер, а от другата – соларен панел, който ви позволява да заредите батериите на малкото слънце по време на светлата част на деня.
Появата на Little Sun е дало началото на глобален благотворителен проект, който се състои в даването на светлина и топлина на тези, които се нуждаят от тях. Движение активно разпространява слънчевите „Слънчогледи“ сред жителите на най-бедните страни в света, както и жителите на северните райони на Земята.
Задачата максимум на движението Little Sun е в бъдеще, слънцето да се появи в джоба на всеки жител на Земята.
Устройството Little Sun е широко използвано за осветление на улици и сгради през нощта.

Най-големият американски производител на специални манекени за краш тестове, компанията Humanetics, съобщи за необходимостта да разшири своята продукция. В днешно време в колите сядат не само мъжете, но и възрастни хора, бременни жени и юноши, както и хора, които са с наднормено тегло. Следователно изискванията за манекените трябва да се променят.
В момента, тестовете за безопасност, при които се използват манекени, симулират човека със средно тегло от 80 килограма и стандартно тяло – когато талията е по-тясна от раменете. Въпреки това, статистиката за автомобилни катастрофи през последното десетилетие показва, че за по-голямата част от населението в развитите страни, тези параметри отдавна са се променили: 70% от населението на САЩ са с наднормено тегло и голям корем, което увеличава риска от смърт при автомобилна катастрофа до 78%.
Humanetics е създала прототип с тегло 124 кг, и индексът на тялото 35 (това е тегло на човешкото тяло спрямо неговия растеж). Експертите смятат, че след последните проведени тестове, неизбежни са промените в автомобилната индустрия. Директорът на Humanetics казва: „Заедно с нас трябва да растат и нашите автомобили“. Също така, компанията вече е започнала разработването на подходящи манекени, първият прототип ще се появи през 2015 година.

Болката беше притъпила сетивата ѝ. Златка знаеше, че край нея се движат хора в бели престилки, готови всеки момент да ѝ окажат помощ.

– Добре, вече сме готови, – чуваше тя окуражителе глас край себе си.  – Още едно напъване….браво, много добре, ето главичката се показва. Почини малко. Давай отново…хайде, точно така, браво, така….

Настана тишина. Болката изчезна. Златка отново различи очертанията на стаята. Симо, мъжът ѝ, се усмихваше. По лицето му се стичаха сълзи.

Чу се плач, остър, победоносен вик на новороденото. И тогава заваляха поздравления:

– Браво! Честито!….

До нея долетя глас:

– Три килограма и осемстотин грама, и цели 52 сантиметра. Каква е красавица само, – това беше гласът на медицинската сестра, която седеше през цялото време до нея, окуражаваше я, вдъхваше и увереност.

Симо целуна жена си и главичката на бебето, след това каза очарован:

– Обичам те!…- Задавен от сълзи прибави. – Много те обичам!

– Започвайте от сега да стягате сватбата, – пошегува се акушерката.

– Каква сватба? – недоумяваше Златка.

Но когато ѝ подадоха бебето тя трепна:

– Момиченце! Защо никой не ми каза?

Златка погледна мъжа си:

– Симо, разбра ли че е момиченце?

– Да, знам, – усмихваше ѝ се той.

– Нали …. нямаш нищо против, че не е момченце?

– Не, разбира се!

Той се бе привел към бебето, усмихваше му се и го галеше по бузката.

– Невероятна красавица е! Не мога да повярвам, – възторжено каза мъжът ѝ.- Да имам нещо против ли? Че защо? Момичетата са много по-забавни.

Златка погледна бебето и то я погледна. В този момент любовта сграбчи сърцето ѝ и го преобрази. Галеше малката главица на дъщеря си, гледаше малките ѝ пръсчета обвили показалеца ѝ и целия свят се промени.

Един човек, рискувал живота си, за да спаси едно момче, което паднало във водовъртеж в морето.
Когато момчето дошло в съзнание казало:
– Благодаря ви, че ме спасихте и запазихте живота ми.
Мъжът погледнал момчето в очи и казал:
– Няма нищо. Главното е, твоят живот да се окаже достоен за спасението.

В живота си получаваме толкова много неща, но оценяваме ли ги? Не пилеем ли време, за да добием неща, които по-късно се оказва, че не са ни нужни?

Тази уникална композиция е създадена от художника Джонатан Борофски. Тя се намира в скулпторния център Нашер в Далас, Тексас.
Първоначално скулптората е била инсталирана в центъра Рокфелер, но след това е преместена на сегашното ѝ място.
Има две копия на път към небесата. Едната е в кампуса на университета Карнеги Мелън в Питсбърг, Пенсилвания, а другата е
в Сеул, Южна Корея.
Предисторията на скулптората също е забележителна.
Според думите на Борофски тя представлява „ознаменуване на човешкия потенциал, показващ кои сме и къде трябва да отидем“.
Когато художникът бил малко момче, баща му разказвал историята за гиганта в небесата, към който трябвало хората да тръгнат, за да са наясно какво трябва да правят на земята.
50-метрова скулптура е отражение на тези истории от детството му.