Такава си беше. Навсякъде да погледне, навред да пипне с ръка. Неуморна и подвижна с метла в ръката, обръщаше и най-тъмните ълълчета на дома си. Беше враг номер едно на мръсотията, неприбраните дрехи, неоправените легла и безразборно разхвърляните вещи. Трябва да призная с ръка на сърцето, че дома й светеше от чистота.
Днес отново чистеше, тупаше и оправяше. Изведнъж нещо леко зъна на пода. Погледа й мълниеносно обиколи стаята и се спря на малка стъклена формичка с причудлива форма, която кротко лежеше на пода. Нежно я взе в ръцете си, а спомените я върнаха няколко години назад.
Баща й бе ходил в Унгария и за спомен бе донесъл „патронче“ с уиски. Тя не пиеше, но формата на подаръка беше чудновата и необичайна и тя реши да го запази, затова го постави на лавицата, като много ценен сувенир.
Погледа й бе привлечен от нещо мътно и зеленикаво в долния край на чудноватата формичка. Гласът й отекна с пълна сила и огласи цялата къща: „Иване, ела бързо! Уискито мухлясало“.
Бавни и тежки стъпки отекнаха зад вратата. Изведнъж тя се отвори с трясък и едър, силен мъж изпълни касата на вратата. „Какво говориш? Това е невъзможно! Уискито е спирт, как може да мухляса“?
Тя бавно протегна ръка и тихо каза: „Ето, виж сам“.
Усмивка осия грубото мъжко лице: „А, това ли? Ние отдавна го изпихме с брат ти, а после му доляхме водичка“.
С необичайно тиха тъга жената отиде до чешмата изля съдържанието на „патрончето“, след което спокойно го постави на предишното му място. Сега то наистина бе само сувенир с чудновата форма, навявящ спомен за далечна Унгария.
Архив на категория: разказ
Дъга
Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш със собствените си очи.
Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.
Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.
И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.
Нали си я взехте
Деня , като че ли бързаше да си отиде по- рано, а времето крачеше неимоверно бързо в ритъм със забързаните хора по улиците.
„От къде му дойде на ум точно днес да ни събере на съвещание в края на работния ден? Не знаели, че всеки бърза с ред задачи за изпълнение още преди да се е прибрал в къщи?“ Така в мислите си роптаеше снажна жена, която бързаше, едва пъхтейки под тежестта на килограмите си.
След работа първо трябваше да прибере дъщеря си от детската градина. И как така винаги се случваше, че все ще я вземе последна, ту ще е „голямото чакане“ на автобуса или някой ще я спре за съвет малко преди да напусне административната сграда, а днес бе върха – съвещание в края на работния ден. И то да бе нещо спешно, а то за неща, които можеха да се кажат и утре сутринта.
С последни сили, изтласкваща на големи порции въздух от гърдите си, уморена, едва държаща се на краката си, жената се дотътри до детската градина. На вратата едва не се сблъска с приготвилата се вече да излиза учителка.
„Извинявай те, аз пак закъснях. Задържаха ни малко повече днес.“ Смутената й усмивка застина, когато чу учителката да казва:“Нали си я взехте?“ Немия въпрос изпълнен с ужас, четящ се в очите на обърканата майка, щеше да смаже младата жена на вратата. Едва намерила сили едрата жена смутено каза:“Как съм я взела? Нали сега идвам. Къде е дъщеря ми?“
Учителката едва сега усетила ситуацията, трепна предвкусвайки поредния скандал. Дори не можеше да си спомни, кой бе взел малката Лили. Двете жени се гледаха, като обезумели, майката разтревожена за съдбата на дъщеря си, а учителката – за своята бъдеща работа като педагог. Стояха безпомощно, изпълнени с напрежение и се чудеха какво да правят. Накрая си размениха телефоните, обадиха се в полицията и всяка се прибра в дома си, със свито сърце, да чака края на злополучната история.
Времето минаваше, стрелките безмилостно обикаляха циферблата без да се спират. Мина девет часа, а от Лилито нито вест, нито кост.
Майката стоеше, като статуя, закована на стола, близо до телефона, а вцепенения й поглед, невиждащ нищо, усещаше как нощта, която с бавни крачки пристъпваше, я обхвана със смразяващите си лапи.
Звънеца на входната врата иззвъня. Изтръгната от унеса едрата жена хукна с надежда към вратата. Когато отвори, сърцето й едва не експлоадира. Жена на средна възраст с къса коса и усмивка, която леко докосваше устните й, водеше за ръка момченце и момиченце. Момиченцето бе търсеното Лили.
Жената обясни, че синът й искал още малко да си поиграе с Лилито и за това ги взела заедно от градината.
В майката на Лили изригна вулкан от ярост, готов да залее и погълне всичко наоколо:“Какво си мисли тази жена? Да вземе дъщеря ми и досега да не се обади по телефона! Ами ако това бе станало с нейния син?“ Учтивостта спъна този изблик на ярост и майката сърдечно покани “ гостите“ в стаята. Последва кафе и бисквитки с лек задушевен разговор.
Какво се случи, когато Гошко и майка му си отидоха, сами можете да се досетите. Такъв пердах Лили не бе яла, откакто се бе родила, но поне едно запомни, че ако отива с някого в друг дом е длъжна да се обажда на родителите си.
Компетентен съвет
Изтървах автобуса. Закъснях за работа. Шефът ми се скара. Излях кафето си върху колегата. Не можах да изпратя отчета си и този ден. В края на работния ден сломена от неудачи, тичах към дома си с мисълта за уют, спокойствие и мир, далеч от грешки и неуспехи.
На прага ме срещат весели и усмихнати лица. Всеки споделя преживqванията си през деня,изпълнени с емоции и напрежение. В такава обстановка човек може да забрави неудачите си и да си каже: „Утре ще бъде по- добре! “
Свършила с домашните задължения, сядам пред компютъра очаквайки виртуалния свят да ми предложи нещо интересно. Натискам клавиша, щраквам с мишката и…..О, не, пак ли? Нещо отново се развали, а с такива проблеми не мога да се справя сама.
Отивам при по-големия си син и му обяснявам: “ Там нещо се обърка. Бъгна компютъра. Ела да ми помогнеш“. Мълния проблясват в очите му и саркастична усмивка пробягва по устните му : “ До кога ще те уча? Колко пъти ще ти обяснявам? Програма ли да ти напиша? “
Огорчена отивам в другата стая и споделям с по- малкия си син проблема, който е възникнал на компютъра. Моля го да ми помогне. А той обичайки да разсъждава и философства започва от далеко: “ Виж, това може да се получи, когато………..Може да има и други причини, но …….За това човек трябва да внимава и като му се случат поредица от такива грешки да знае, че…..Когато свърши, бях забравила за какво бях дошла при него.
Седнах пред безмълвния екран и се чудех какво да правя след тази дълга тирада обяснения. Изведнъж веселия глас на малката ми дъщеря ме извади от това вцепенение. „Какво правиш? “ Споделям проблема си и с нея. Очите й светнаха радостно . „Я да видим….А, ясно! Влизаш тук написваш тази команда и ….готово. “ Екрана оживя , а сърцето ми преливаше от благодарност.
Колко просто нещо, но трябва да намериш, кой да ти го обясни и покаже как става.