Ерик Вайхенмайер е първият сляп човек, който е покорил най-високите върхове на седемте континента. Последният от рекордните му изкачвания е връх в най-високата планина на Австралия.
Тридесет и три годишният американец е изкачил връх Косцюшко издигащ се на височина 2195 м над морското равнище. Изкачването е направил с група от 100 алпинисти.
Вайхенмайер в едно от изказванията си твърди: „Изкачвайки се на седемте най-високи върхове, искам да покажа на хората, че цели, които им се виждат невъзможни, могат да бъдат достигнати“.
Ерик живее в град Голден щата Колорадо. Той започва своя път към покоряване на върховете през 1995г. Първият изпречил му се връх бил 6096 метровия Мак-Кинли в щата Аляска, най-високият връх в Северна  Америка. През 1997г. достига 5802-метровата точка на връх Килиманджаро в Африка. Две години по-късно стъпва на 6152 метровия Аконкагуа в Южна Америка, а през 2001г, покорява 4820 метровия планински масив Винсон в Антарктида. В същата година неговият крак докосва 8850 метровия великан Еверест. Три месеца преди това слепият алпинист, заедно с група от Седма експедиция изкачва руския Елбрус, който на височина 5 553 метра се явява най-високата  точка в Европа.
Вайхенмайер  в резултат на рядко заболяване на очите, загубва зрението си напълно на 13 години. Но това не му пречи да продължи образованието си и да се занимава със спорт. Той е бивш учител от едно средно училище и треньор по борба. Увлечението му по алпинизма е още от ранните му детски години.

Жената е на волана и кара кола. До нея стой съпруга й. Трудно й е да шофира, но трябва да отиде до болницата, предстои и раждане.
Това е 29-годишната Аманда Макбрайт. През деня, докато е била на работа е получила родилни болки, изтекли са околоплодните й води. Разбирайки какво става, тя  взела мъжа си и двамата заедно потеглили към болницата. Бащата на новороденото 33-годишният Джозеф Филипс не могъл да кара колата, защото имал епилептични припадъци.
По-късно Джозеф споменава, че Аманда му крещяла, той да хване кормилото, докато тя раждала. Новороденото момченце тежало 3,6 кг.
В болницата били в пълен шок, когато разбрали, че жена, която ражда, е карала кола.

Някои престъпления губят давност след изтичането на определен брой години. Но това освобождава ли човекът от деянието, което е извършил напълно? Показателно за това е преживяното от 65 годишният британски пенсионер. Той е върнал на законния притежател кутия с портокалови бисквити, която е откраднал преди 50 години. Самият Джон Биби твърди, че е направил това, защото от десетилетия не го е напускало чувството за вина.
Той е откраднал сладките през 1960 г., когато е бил на 15 години и е работил в едно кафене по време на лятната си ваканция. Джон споделя, че обичал да си похапва сладко, а тогава бил гладен и откраднал бисквитите. До тогава не е правил такова нещо.
Осъзнавайки, че трябва да признае вината си на собственика на кафенето, му позвънил и си уговорили среща. Когато се срещнали, Джон Биби извадил пакета, дал го на собственика и му разказал всичко. Тогава усетил как камък паднал от сърцето му.
По време на разговора собственика на кафенето споделил, че е продал заведението още през 1972 г. и сега се занимава с живопис. Когато чул историята на Джон, бившият собственик на кафенето споменал, че дори не е обичал този вид бисквити.
Сега двамата пенсионери планират да съберат всички работили в бившото кафене и да отпразнуват 80 – та годишнина на бившия притежател на заведението.

Според резултатите на широкомащабно социологическо проучване, немски и американски учени установили най-щастливата възраст за човека. Оказало се, че положителна нагласа към живота постигат хора на възраст 74 години. На тези години, според изследователите, човек чувствува по-малка заангажираност, отсъстват натоварващи задължения, а финансовите проблеми отиват на заден план.
В изследването са участвали 20 000 души. Те трябвало да отчетат от 1 до 7 удовлетвореността си от живота. Младите хора са дали оценка 5,5, хората до 40 г. – не повече от 5, а пенсионерите 5,9. Освен това, колкото повече възрастовата граница се доближавала до 74 г., толкова оценката  от скалата за щастие била  по-голяма.
В хода на експеримента се изяснил много любопитен факт. Забелязали, че степента на щастие започва да намалява в юношеската възраст, до 40 години постепенно угасва, тогава се стабилизира и от 40 г. нагоре започва да расте, достигайки своя връх на 74 г.
Учените обясняват този феномен с това, че възрастните хора преживяват по-леко каквото и да дойде, защото по-философски гледат на живота, опирайки се на мъдростта и собствената си реализация. Те са по-доволни от живота и резултатите в него, поради умението вярно да отделят главното от второстепенното. Освен това, пенсионерите имат възможност да отделят повече внимание и време за себе си.
Предишни изследвания са установили, че благотворителността прави хората по-щастливи, отколкото храната и секса. Още, че по-високите хора са по-доволни от живота в сравнение с ниските.
Ако погледнем продължителността на живота в България, условията ,при които живеят днес пенсионерите, питам се, колко от тях достигат върха на щастието?

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.