Архив на категория: психология

Ти не си зеле, ти си месо

Японците са измислили устройство, което променя вкуса на храната. Уникалното устройство „Meta Cookie» не оказва влияние върху вкусовите рецептори, но използвайки го, вие ще се почувствате как вкуса на храната се е променил. Този ефект, изследователи от Токийския университет са постигнали като са въздействаи върху зрението и обонянието.
За да се „трансформира“ яденето е необходимо да си сложите специална каска.
Направен е следният опит. На човек са дали да опита съвсем безвкусни бисквити. Човекът, разбира се, вижда и усеща бисквитките в ръцете си. Движението на ръка с бисквитите се фиксира от камерата, а мощен процесор променя изображението. От вътрешната страна на шлема се появява изображение на шоколад. Освен това излизащия от капсула аромат, прави храната съвсем естествена.
За сега този фокус е ставал само с бисквити, но учените са уверени, че скоро ще могат да разширят асортимента.
Разработчиците предлагат тяхното изобретение да се използва в борбата срещу пристрастяването към нездравословна храна и за всички, които желаят да отслабнете без  използването на изморяваща диета.

Колко време, според лекарят, трябва да гледаме телевизия

За да си починете вечерно време след работа, обикновено решавате да погледате телевизия. Забелязали ли сте, че след като сте гледали телевизия, дори това да е било любимото ви предаване, се чувствате изморен? Все едно не сте почивали, а активно сте работили.
Вина за това е чуващият се шум от генератора. Защо нервната система е затормозена, вместо да се отпусне и да избегне напрежението?
За да решите проблема с умората и нервната система е необходимо да стоите пред екрана не повече от 2 часа и винаги да можете да регулирате яркостта, контраста и честотата на изображението, но на първо място светлината.
Желателно е малките деца да гледат телевизия след като навършат 3 години, а по-големите 20-30 минути.
Погрижете се за вашето здраве и това на децата си. Избирайте си телевизори с множество възможности за настройка.

Мога ли да си купя един час от твоето време

Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
– Татко, мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво се е случило?
– Колко получаваш?
– Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
– Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
– Ами, въобще…, 500. Защо?
– Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
– Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа.
– Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
– О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече  има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
– Защо поиска пари, щом си имал?
– Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
– Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.

Не се е родил

Пътешествайки по света един човек стигнал до една много далечна страна. Там той случайно попаднал на едно тяхно гробище.
Разхождайки се между гробовете, той забелязал, че вместо дата на раждане и тази на смъртта било написано: „Живял 1 час. Живял 5 минути, Живял в продължение на 17 минути……
Изненадан попитал:
– Що за странно гробище е това? Защо тук погребват само бебета?
Приближил се един мъж и казал:
– Не. Тези хора са живели дълго, но при нас е прието да казваме, че човек е живял само  времето, през което се е чувствувал щастлив, пълноценен и необходим. През останалото време, той просто е съществувал.
Пътешественикът дълбоко се замислил и накрая казал:
– Излиза, че когато умра на моя гроб ще пише, „Не се е родил“.
В действителност, в живота си всеки от нас има всичко необходимо, за да бъде щастлив. Нужно е само да повярва в това и да приложи малко усилие, за да получи желаното.
Има много начини да промениш живота си. Достатъчно е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Който иска да „живее“, трябва да бъде настойчив и упорит, а не да се примирява с мисълта: „Както стане. Нима мога да променя нещо“?
Живейте, не съществувайте!

Упорството на невнимателния го погубва

Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.